Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Еди, не мърдай! – изпищя Нина в радиостанцията, но вече беше късно.

Плочката хлътна под краката му. Увисна на пантите си поклащайки се, а той пропадна и тъмната празнота под краката му.

Чейс бързо протегна ръце, фенерчето му полетя надолу в тъмното, а той успя да се вкопчи с една ръка в ръба на дупката. От рязкото движение раната в гърба му се разтвори и го прониза болка, той се залюля безпомощно, след което се опита да се хване за ръба и с другата ръка. След няколко опита най-после успя.

Нина извика името му в радиостанцията.

— Добре съм, добре съм! – изпъшка той. – Така да се каже.

— Какво стана? – попита София повече от професионално любопитство, отколкото от загриженост.

— Плочката се държеше на панта; поддаде, когато стъпих на нея. – Чейс се обърна на другата страна. Металните скоби, които придържаха плочката, бяха паднали под тежестта му.

— Колко пъти съм ти казвала, че трябва да свалиш няколко килограма. Еди – каза София.

— Ха, ха, много смешно. Измъкнете ме оттук.

В гласа й се вмъкна презрителна нотка.

— Разочароваш ме. Еди. Не можеш ли да се измъкнеш сам?

— Щях да мога, ако едно гадно копеле не беше забило свредел в рамото ми! – Чейс се извъртя на другата страна и видя, че Комоса все още наднича пред входа. – Ей, Сребърни цици! Ела ми подай ръка, дявол да го вземе!

Комоса се ухили без изобщо да помръдне от мястото си. Към него се приближиха останалите членове на експедицията, водени от Нина.

— Хайде, помогнете му! – проплака тя.

Корвус освети с фенера си полюляващия се Чейс.

— Сам падна в дупката, сам да се измъква. Защо да му помагаме?

Нина го погледна със студен решителен поглед.

— Защото ако той умре, по-добре да убиете и мен, тъй като няма начин да ме накарате да преведа дори една дума от това. – Тя вдигна ръка, здраво стискайки пергамента. Част от страницата се откъсна. – Опа.

София вдигна пистолета си, но Корвус махна с ръка.

— Добре, доктор Уайлд. – Той кимна към Комоса. Измъкни го оттам.

Ядосаният Комоса влезе в стаята и измъкна Чейс от дупката.

— Здрасти, друже – каза Чейс със саркастичен тон, като коленичи върху стабилната светла плочка, на която висеше до преди миг. Надникна в дупката и видя фенерчето си да лежи на дъното – заобиколено от ръждясали метални шипове. – Леле. Ако човек се приземи върху това, и сто инжекции против тетанус няма да го спасят.

— Как можем безопасно да преминем от другата страна? – попита София, като погледна към транскрибирания гръцки текст в тетрадката на Нина. – Всичките черни плочки ли са капани?

— Да, както и някои от светлите – каза Нина, като дръпна тетрадката настрани. – Да видим… о, Боже, това е доста сложно. – Тя се намръщи, докато четеше текста. – Така, мисля, че го разбрах. Всяка втора светла плочка в първата редица, онази в лявата част на стаята, е капан. След това във втората редица, третата светла плочка е капан. В третата редица всички светли плочки са безопасни. След това моделът се повтаря – всяка втора, всяка трета. Всички останали трябва да са безопасни.