Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

В същия момент от другата стена право към него изсвистя стрела.

Чейс едва успя да отскочи от пътя й, но тя все пак успя да откъсне парче от ръкава му.

— Мамка му! Връщам си думите назад! Вече знам, че функционират – извика той, като бързо отскочи назад. Капаните бяха свързани, за да попречат на някой просто да ги обезвреди един по един.

Той забеляза, че на пода лежат други начупени копия и стрели. Реши, че просто им е било дошло времето. Но ако всичките останали оръжия стреляха едновременно докато някой се намираше в стаята, то той щеше да се превърне в игленик.

Чейс погледна към статуята, издигаща се самотна в центъра на камерата.

— И как точно Херкулес е успял да отмъкне колана? Тук наистина има някаква статуя, която сигурно е Хиполита, и да, тя има някакъв колан или поне части от него. – Статуята на жената бе почти толкова висока, колкото статуята на Атлас, стъпила здраво на земята с разкрачени крака и ръце на хълбоците, в поза на несъмнено превъзходство. На кръста и имаше колан от бронз и сребро, част от който очевидно бе откъсната.

Но Чейс нямаше намерение просто да се втурне и да го дръпне от кръста й, като внимава за оръжията. Той подробно описа статуята на Нина.

— И така, какво да правя сега?

— Има няколко различни версии на тази легенда – каза му тя, – но в най-популярната Херкулес убедил Хиполита сама да му даде колана си. Разказал й в общи линии защо се нуждае от него и тя се съгласила да му помогне – дали за да избегне кръвопролитие битка, която щяла да завърши зле и за двете страни, или защото се влюбила в него. И все пак има и други версии. – Тя се замисли за миг. – Не каза ли, че статуята е заела поза на превъзходство?

— Да, с ръце на хълбоците. Както ти обичаш да заставаш, когато аз гледам телевизия, а ти искаш да ти помагам в разместването на мебелите.

— Много забавно. Но виждаш ли нещо на пода около краката й или на самите крака?

Чейс насочи фенерчето надолу и веднага видя, че предположението й е оправдано.

— Изглежда като че ли част от краката се движи, сякаш действат като спусък за изстрелване на камъни или нещо друго. – Той хвърли нервен поглед към копията и стрелите. – Чакай малко, ами ако те командват всичко?

— Не вярвам. В основата на легендата е подчинението; за да получи каквото му трябва, Херкулес трябва да се унизи пред Хиполита. Според мен точно това трябва да се направи и тук.

— Имаш предвид…

— Падни на колене, Еди – каза София по радиостанцията като явно се забавляваше. В коридора пред входа Комоса се превиваше от смях. – Най-после ще заемеш мястото, което ти се полага, в нозете на една жена. Само че изчакай минутка, бих искала да го видя със собствените си очи.

— Радвам се, че ти е забавно – изръмжа Чейс, а тя прекоси тунела и се появи до входа на камерата. Той коленичи на земята и видя трето пусково устройство, монтирано в пода под коленете му. Явно само колениченето пред статуята нямаше да свърши работа.