Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Поредното глинено гърне хлътна в гърлото на кучето…
Чейс се хвърли към средната глава. Гърнето се счупи и течността плисна навън.
Той се вкопчи в статуята, усещайки как киселината го облива отстрани. Стотици капчици изгориха лявата му ръка и бузата. Той притисна лице към каменната глава, за да се прикрие поне донякъде, но знаеше, че тази болка е нищо в сравнение с това, което го очакваше, когато киселината прогори изцяло кожата на якето и започне да яде плътта му.
Освен това сега вече нямаше къде да стъпи за опора и просто висеше, обгърнал с двете си ръце шията на Цербер.
Той се залюля, оттласна се от гърдите на статуята, улови се за едното ухо и дръпна с всичка сила.
Нищо не се случи.
— Мамка му! – Ръкавът му пушеше и изпаренията бяха толкова силни, че едва успяваше да диша.
Десет фута до задната стена на стаята, девет фута…
Той отново се оттласна, устремявайки се към нова позиция. С лявата си ръка се залови за темето на статуята и я завъртя срещу часовниковата стрелка. Капчици киселина изгориха бузата му докато вдигаше другата ръка над главата си.
Пръстите му се сключиха около другото каменно ухо. Стената вече са намираше на шест фута.
Последен шанс.
С ръмжене Чейс започна да се изтегля нагоре по главата, като краката му драскаха по гърдите на кучето в търсене на някаква опора.
Четири фута, три…
Главата се завъртя.
И двете лапи се стовариха едновременно на пода със страшна сила, един нокът се отчупи и се удари в решетката на входа. Цербер потрепери и спря.
Чейс се пусна от главата, бързо съблече якето си и го хвърли на земята. Над него се издигаха облаци дим, стотици дупки бяха прогорени в левия ръкав и гърба. Той съдра тениската си и яростно загърна с плата изгорелите места, но главата и ръцете си.
— Мамка му! Адски боли!
Комоса и един друг мъж повдигнаха решетката на входа. Една каменна плоча под средната глава леко помръдна. Комоса се провря край Чейс и я ритна, разкривайки задния изход.
— Преминахме – съобщи той на София и Корвус, когато те се появиха.
Чейс погледна тъжно към димящата кожа, която лежеше в краката му.
— Изгубих якето си, пистолета си – оплака се той. Седмицата въобще не бе добра. – Но изражението му леко се разведри, когато забеляла как зад София се появи Нина. Но поне съм цял – каза й той. Тя не се усмихна, но очевидно изпита облекчение, че го вижда жив.
Корвус се обърна към Нина.
— Това ли е всичко? Това ли е последното препятствие?
— Остава ми да преведа още една страница. Но да, това е последното изпитание. Оттук се стига до гробницата на Херкулес. – Тя махна с ръка към разкрилия се проход.
Корвус пристъпи нетърпеливо към него, но София го задържа за ръката.
— Мисля, че първо трябва да изпратим йоркширския Джо. За всеки случай.
Комоса побутна Чейс с пистолета си. Чейс изморено тръгна към прохода.
— Чакайте малко – каза Нина. – Изпратете по-добре мен
вместо него.
София изсумтя високомерно.
— Нямам такова намерение.
Нина се обърна към Корвус.
— Това е мое откритие. Нямаше да стигнете тук без мен. Дори нямаше да знаете, че това място съществува. Поне ми позволете първа да го видя.
След като помисли малко, Корвус кимна. София му се намръщи предупредително.
— Рене…
— Ако опита нещо, убий Чейс – заповяда той на Комоса. Нигериецът се ухили очаквателно към Чейс и подаде фенерчето си на Нина.
— Успех – пожела й Чейс, когато тя се наведе и започна да се катери през дупката.
Под статуята минаваше равен тунел, излизащ в камерата зад нея, в която зъбците, веригите и противотежестите, задвижвали Цербер, сега лежаха тихи и неподвижни. Тя не им обърна внимание и насочи фенерчето си към изхода на другия край.
Много по-голям от предишните входове, този бе и по-богато украсен, декориран със сребро, злато и скъпоценни камъни.
Нина се приближи към него и насочи лъча на фенерчето през отвора. Във вътрешността заблещукаха нови съкровища.
— Мисля, че я открих – каза тя като се приближи до входа и влезе вътре.
Така Нина стана първият човек, който след хиляда години влезе в гробницата на Херкулес.
~23~
— Иха! – прошепна Нина.
Гробницата представляваше квадратно помещение със стени по сто и петдесет фута и таван във формата на купол, които се издигаше на трийсет фута над огромната зала. Поддържаха го четири грамадни колони, разположени около централната плоча. От подножието на всяка колона по диагонал се издигаха полегати стени, които завършваха в ъглите от основата на купола; големи каменни клинове разделяха залата.