Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Забелязвате ли някакви знаци или следи, които да подсказват къде би трябвало да се копае? – попита той.

— Засега нищо – отговори Бертийон, като внимателно пристъпваше напред. – Може би трябва да използваме гранати, за да унищожим статуите, преди те да…

Щрак.

Под краката му се разнесе глухото трополене на преместващи се камъни, което ясно се чу дори от онези, които стояха до входа.

И в този миг входът се затвори – пред него падна една подвижна вертикална решетка – не от жлебовете, които бяха блокирани от клиновете, а от другата страна на арката. Жлебовете бяха просто примамка, истинският капан се намираше само на метър от тях.

Със скърцане на метал и скрибуцаме на камъни статуите оживяха и се раздвижиха за пръв път от хиляди години, устремявайки се напред. Челюстите им щракнаха и краката им се раздвижиха нагоре-надолу, острите им копита разсичаха въздуха и тракаха дисхармонично по каменния под.

Хората на Корвус в тунела хукнаха към решетката и се опитаха да я повдигнат, но тя отказа да помръдне.

Нина се сви уплашено и запуши ушите си, когато Бертийон стреля с гранатомета. Отекналият изстрел бе нищо в сравнение с експлозивния трясък, който разтресе камерата след миг, когато гранатата улучи едната от статуите в гърдите. Каменни отломки засипаха камерата, но конете не спряха безмилостния си ход.

Още един от мъжете стреля. Гранатата мина през движещите се крака на конете и се търкулна в изходящия тунел зад тях, като се взриви с трясък, последван от шума на свличащи се камъни.

— Спрете! – извика Корвус. – Ще блокирате тунела! Бертийон и Комоса го погледнаха невярващо. – Използвайте куршуми, не гранати! Унищожете краката им!

Тримата мъже се спогледаха, след което направиха каквото им беше заповядано. От оръжията им изригнаха куршуми, които засипаха статуите и навсякъде се разлетяха каменни отломки. Металното копито на един от краката бе откъснато от куршум, но останалото каменно острие бе също толкова смъртоносно.

Комоса извади един грамаден пистолет. Докато останалите отстъпваха към изхода.

— Кое е слабото им място? – попита той по радиото. – Как да ги спрем?

София извади пистолета си и го опря в главата на Нина.

— Какво чакаш, отговорил му! Как ги е убил Херкулес?

— Не ги е убивал – започна Нина, преди да бъде прекъсната от писък, който се разнесе от камерата.

Един от куршумите бе рикоширал в статуите и бе уцелил Бертийон в хълбока. Той се беше стоварил на пода, целият в кръв. Един от останалите мъже го извлече назад, но бързо отскочи, когато един от рикоширалите куршуми на третия мъж профуча край лицето му. Докато се съвземе от стреса, конете вече бяха стигнали до падналия мъж…