Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Той влезе в прохода и започна бавно да се придвижва напред, като се подготвяше за момента, когато следващата му стъпка ще съживи статуята…

Щрак.

Една от каменните плочи на пода хлътна под крака му. Някъде отдолу се чу глухо тракане – началото на верижна реакция, която щеше да задвижи механизма на чудовището.

Цербер задигна напред, всяка от огромните лапи се издигаше на пет фута във въздуха, преди да се стовари на пода със сила, достатъчна да натроши каменните плочи. Входът зад гърба на Чейс се затвори и блокира пътя му за бягство. Статуята се движеше по-бавно от кобилите на Диомед, но въпреки това след малко повече от минута щеше да го размаже в стената.

От всяка лапа стърчаха нокти като ятагани. Още нещо, за което да се притеснява. Хванал фенерчето в лявата си ръка, той се приближи към гигантската статуя и изчака подходящия момент за…

Скок!

В момента, в който лявата лапа на чудовището се стовари върху пода, той се метна върху нея. След миг тя отново започна да се издига и да го приближава към главата. Той се напрегна, готов да се вкопчи в средната глава и да я завърти. Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквал…

От главите се разнесе нов шум, странно наподобяващ тракащи грънци.

Чейс настръхна и погледна нагоре. Едно запечатано глинено гърне с размерите на грейпфрут се изтърколи от една дупка зад устата на кучето право в зиналата му паст.

Чейс скочи към дясната лапа…

Гърнето се счупи от удара и течността, с която беше пълно, плисна навсякъде. Той усети как опръска якето му и остра миризма подразни обонянието му.

Покрития с прах камък и коженото му яке започнаха да пушат.

Киселина!

— Господи! – Той насочи фенерчето над рамото си и видя, че разяждащата течност вече е прегорила най-горния пласт на кожата, която бе придобила грозен кафеникав цвят, и бързо разяждаше долните слоеве.

Озовал се на издигащата се дясна лапа, той чу още подрънкващи звуци над главата си, поредният контейнер се канеше да падне в устата на дясната глава…

— Какво има, какво става там? – извика Нина в ухото му.

— Проклетото нещо ме облива с киселина! – изрева Чейс, като скочи обратно на лявата лапа, след като поредното гърне се разби и от устата плисна киселина.

— В легендата той плюе отрова!

— Не можа ли да ми го кажеш по-рано! – Дясната лапа се стовари върху пода и навсякъде се разхвърчаха парчета от начупените плочи. Лявата отново започна да се издига. Чейс погледна нагоре. Точно допълнителната тежест на тялото му бе освободила киселинния капан, която означаваше, че всеки момент ще се търкулне ново гърне.

От паста над главата му продължаваше да капе киселина, изпаренията дразнеха очите и носа му. Той се закашля. Статуята вече бе преполовила пътя си…

Средната глава на Цербер се наведе към него. За разлика от другите две тя не бе едно цяло с тялото, а вратът й хлътваше в кръгъл отвор.