От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Така и не мигнах цяла нощ стоях до разсъмване с телефона в ръка. За пръв път изпитвах истинска благодарност към съвременните комуникации. Бях принудена да отговарям на инсинуации, дошли от Иран, чак от далечна Австралия и можех да се свържа веднага с Ню Йорк, Мичиган и Германия навсякъде, където още бе светло. Пър-
277
во се обадих на своя литературен агент Майкъл Карлайл. Той ми каза, че моята близка приятелка Аня редакторката на немския превод, издаден от Густав Любе Ферлаг е била засипана от въпросите на журналистите и трябвало на всяка цена да разговаря с мен.
Майкъл ме посъветва да дам светкавичен отговор. Помолих го да изпрати по факса превода на изявлението на Муди до Мичиган, за да може да го прочете Арни. Имах пълно доверие на неговата преценка той винаги е проявявал изключителна интуиция. Освен острия му ум и неизчерпаемата енергия, Арни знаеше най-добре как да ме успокои.
Слушай сега каза ми той, след като прочете интервюто на Муди. Спри и помисли. Ако пред вратата ти се бяха появили петима мъже с автомати, едва ли щях да бъда в състояние да ти помогна. Но случаят е съвсем различен. И двамата с Майкъл сме адвокати и знаем как да се справим с положението, в което те е поставил Муди.
И той веднага се зае да пише отговора. Беше през малките часове, когато най-сетне успях да се свържа с.Аня.
Ужас! възкликна тя.
Каза ми, че Муди е дал интервюто в една разкошна къща с прекрасни мебели и персийски килими, за която твърдял, че я е купил за нас, преди да си заминем. Тази къща изобщо не се връзваше с болничната стая, в която според думите на Джалал и Митра живее Муди. Той дори си бе позволил да твърди, че никога не е вдигал ръка нито на мен, нито на Махтоб и ние сме били свободни да ходим, където си искаме.
Муди лъже. Знаем, че лъже рече Аня. Ала ти трябва да отговориш и ако не го направиш веднага, може да стане твърде късно.
Опитах се да я накарам да разбере, че не разполагам с много доказателства, освен с автобусния билет от Ван до Анкара, който съхранявам у дома. В мен обаче бе паспортът ми, подпечатан в управлението на анкарската полиция. Казах на Аня, че ще й пратя фотокопие и изявление чрез Майкъл.
Скоро факсовете на три континента получиха и разпространиха копия на моя паспорт навсякъде по света.
Преди да се зазори в Пърт, Арни и Майкъл бяйа готови с изявлението. Реших да го дам на осведомителните
278
агенции, а не на едно издание или телевизионна компания, за да не си помислят хората, че за него ще получа пари, така както беше постъпил Муди. Ето и текста му:
Показателно е, че доктор Махмуди изчака пет и половина години, преди да опровергае моята история. В опита си да го направи той не предлага никакви материални доказателства за несъстоятелността на моя разказ.
Животът със съпруга ми и нашата дъщеря бе точно такъв, какъвто съм го описала в книгата си. Заявявам, че всяка моя дума е самата истина.
Безсънната нощ не отмени сутрешния ми ангажимент. Въпреки че интуицията ми подсказваше да хвана първия полет за Щатите, не можех да си позволя да разочаровам хората, които искаха да ме чуят. Арни и Майкъл ме посъветваха да говоря открито по проблема, да съкратя лекцията и да направя изявление. До този момент на редовния въпрос: „Имате ли новини от Муди?", бях отговаряла просто: „Не, нямам." Сега беше различно имах новини, макар и по косвен път. Не исках никой да си помисли, че крия нещо.
След като дремнах няколко минути, трябваше да обясня на Махтоб какво е станало снощи. На първия ми въпрос дали помни как прекосихме планините, тя учудено отговори:
Да.
Помниш ли дали татко някога ни е удрял или забранявал да се върнем у дома?
Сега вече съвсем я обърках.
Да, помня. Защо?
Татко е дал интервю казах й аз, а после й разказах за случилото се.
Махтоб бе направо потресена. Прегърна ме и каза:
Обичам те, мамо.
Извиних й се заради баща й и казах:
Махтоб, аз много те обичам и се гордея с теб. Направо не мога да повярвам на късмета си да имам толкова прекрасна дъщеря!
Докато траеше лекцията, усетих, че треперя и ми се повдига. Интересът бе голям и претъпканата зала стихна в очакване. Започнах да чета изявлението по повод интервюто на Муди и в този миг се сринах. Гърлото ми се сви и не
279
можех да издам нито звук. Усещах как очите ми се пълнят със сълзи. Не знаех какво да правя, но бях наясно, че не трябва да спирам дотук никой нямаше да разбере защо плача.
Поех си дълбоко въздух, отпих глътка вода и намерих сили да продължа. Докато четях изявлението, просто усещах съчувствието и подкрепата на своите слушатели. Ако по тяхната реакция можеше да се съди и за реакцията в Германия, нямаше за какво повече да се безпокоя.