От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Докато се качвахме в стаята, моят австралийски сътрудник ми подаде плик. Отворих го и видях, че е факс от немското списание „Квик". Бях толкова развълнувана от срещата, че го оставих с намерението да го прочета по-късно.
275
Митра не можеше да се начуди, че все пак сме свободни:
В Иран си говорехме за вашето бягство, но едно е да се говори, съвсем друго да се направи. На голяма опасност сте се изложили!
Тя добави, че неин приятел се опитал да избяга от Иран и бил застрелян от органите на сигурността. Тялото му било на решето от куршуми и семейството не могло да събере толкова пари, за да си го получи и погребе (според иранския закон, за да получи трупа на свой близък от полицията, семейството му плаща за него в зависимост от броя на дупките от куршумите).
Спомняш ли си, като ходихме на Каспийско море?
попита Джалал, сменяйки темата на разговора.
Да отвърна Митра. Помня как погледна към морето и каза, че ти се иска да преплуваш до руския бряг.
Джалал се обади:
Аз пък помня това пътуване с думите ти:„Един ден ще напиша книга." Ти удържа на обещанието си.
Митра също бе преживяла много огорчения и неприятности от страна на Джалаловото семейство и отдавна жадуваше да напусне Иран. Прочела „Не без дъщеря ми", докато живеела в Ирландия. Каза ми, че бракът й е оцелял благодарение на моята книга. Дала я на Джалал, който открил някои прилики между своето собствено поведение и това на Муди и роднините му и взел решение да се промени. Сега очакваха второ дете и бяха страшно щастливи.
Преди не бях мислил за тези неща рече Джалал.
Дори не си давах сметка за тях. Като прочетох книгата ти, разбрах, че виновният съм аз. ,
Всеки път, когато пишел на техните в Иран, преписвал по няколко страници от книгата. Беше сигурен, че Муди я е чел.
Митра и Джалал потвърдиха онова, което бях чула от Елън Рафайе преди четири години: след нашето бягство Муди се затворил в себе си, ходел единствено у сестра си и зет си. Отдал се изцяло на работата. Прекарвал почти цялото си време в болницата Талагани. Даже живеел там, защото разпродал всички семейни вещи. „Какво ли е станало със зайчето Тоби", помислих си аз.
Научих новини и за племенниците на Мудич за жалост все лоши. Мажид бил арестуван на два пъти. изхвърлен в затвора, защото правел козметични препарати без лиценз.
276
Хосейн, аптекарят от Арак, също бил в затвора за незаконна търговия с лекарства. Реза и Мамал зарязали работата си и се включили в бизнеса на Мажид.
Преди три години Митра и Джалал посетили своите семейства в Иран. Зетят на Муди и патриарх на фамилията Баба Хаджи ги поканил да поплуват в басейна му и да обядват заедно. Като дошло време да си вървят, Баба Хаджи рекъл:
Е, какво пише за нас Бети в книгата си?
Времето, прекарано сред приятели, лети неусетно. Разделихме се и те обещаха да дойдат на сутрешната ми беседа на другия ден и да ни правят компания, докато дойде време да отлетим за Аделаида.
Денят бе много дълъг и очите ми се затваряха, но тъкмо тогава се сетих за факса. Отворих плика, измъкнах листа и започнах да чета. Всяка дума на писмото излъчваше тревога и биеше сигнал за опасност. В него пишеше, че предния ден немската телевизия е излъчила интервю с Муди. Между другото той твърдял, че ние никога не сме бягали от Иран, той никога не ни е държал там насила против волята ни и че сме си заминали със самолет, а билетите бил купил лично той. От „Квик" не бяха повярвали на разказа му, но искаха светкавичен отговор, както и свидетели, които да подкрепят моите твърдения.
Редовете се размазаха пред погледа ми. Бях наранена, вбесена, полудяла от ярост. Знаех, че Муди е способен на всичко. Не познавах по-сладкодумен и убедителен лъжец от него. Никога не съм допускала, че ще се опита да опровергае една истина, известна на милиони читатели, както и на служителите на Държавния департамент.
Както винаги, Муди отлично бе пресметнал момента да нанесе своя удар. Той ме измами отново. Когато пет месеца след бягството загубих баща си, болезнено изпитах липсата на подкрепа, която единствен съпругът е в състояние да даде в такъв тежък момент. Сега трябваше да се справя с тази невероятна сензация от другия край на света, далеч от дома и приятелите си.