![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Махтоб много се безпокоеше за нашите познати в Иран и най-вече за баща си. Опитвах се да я успокоя, но загрижеността за татко й искрено ме развълнува. Тя показваше до каква степен Махтоб е решила най-тежкия проблем на младия си живот.
• Между нас с Махтоб съществува голяма близост още от мига, в който тя се появи на бял свят. В деня, когато Муди ни съобщи, че не можем да се върнем в Америка, ние се почувствахме още по-близки. През последвалите осемнайсет месеца бяхме съюзници, разчитайки изцяло един на друг. Тази връзка е все така здрава и досега.
За мен всеки ден с Махтоб е дар Божи. Въпреки че съм много заета, съобразявам пътуванията си с нея и я взимам винаги, когато мога. Всяка вечер очаквам мига, в който я слагам да спи, и двете в един глас изричаме нашата молитва: „Мили Боже, благодарим ти, че сме заедно и сме свободни."
Преживяваме мъчително всяка раздяла може би не толкова Махтоб, колкото аз. Тя си има „по-голяма сестра" . Лори, която й прави компания в мое отсъствие. Веднъж й се обадих от Германия и й казах, че се прибирам на следващия ден три дни преди първоначално уговорената дата , а тя отвърна:
Защо се връщаш по-рано?
Тогава разбрах, че се справя отлично и без мен.
Често ме питат: „Не се ли опасявате, че Муди може да ; се появи и да ви вземе Махтоб?" Отговарям, че не съм спирала Да се страхувам. Двете с Махтоб избягахме от Иран 1 преди повече от две хиляди дни, но през всеки един от дях ' сме взимали всевъзможни мерки за сигурност. i
Махтоб не може да си позволи неща, които момичета-' та на нейна възраст смятат за най-естествени. Не може да се разхожда или да кара колело сама. Научена е винаги да' се оглежда наоколо.
През последните две лета й разреших доста неохотно
271
да ходи на екскурзия със съучениците си, макар че през цялото време, докато я няма, нещо ме гризе отвътре. Мисля си колко е глупаво, дето трябва да взимам толкова сериозни предохранителни мерки в собствения си дом, а после да пускам Махтоб съвсем сама ден-два само заради удоволствието. Сега тя сама поема инициативата: вече пита дали може да отиде сама на училище. Още не съм готова за подобно нещо, но знам, че не мога да я пазя вечно.
Все някой ме следи оплаква се тя. Иска ми се да съм като другите деца.
Желанието на дъщеря ми е съвсем просто, но клетвата на баща й, че ще я върне обратно в Иран, а мен ще убие, го прави неизпълнимо.
Колкото и голямо да е нетърпението й да бъде като другите, Махтоб признава, че опасност съществува. Веднъж гледахме заедно „20/20", в което се разказваше за една майка, организирала отвличането на своите деца, които съпругът й отмъкнал в някаква религиозна секта, и аз я попитах какво мисли.
Ако някога ми се случи и на мен, сигурна съм, че ще дойдеш да ме спасиш каза тя с цялата сериозност, на която е способна.
Махтоб бе особено развълнувана от няколко случая, с които се занимавах. В интервю за един вестник беше казала: „Гордея се с мама, защото тя помага на други деца."
Наблюдавам как дъщеря ми разцъфва с всеки изминал ден и си мисля колко много пропусна Муди и още колко ще пропусне. Единствена аз знам точния размер на неговата загуба. Знам и още нещо колко силни са обичта и доверието на моята дъщеря към майка й. Като всички хора и аз изпитвам съмнение в мигове на слабост. За щастие в такива моменти дъщеря ми е винаги до мен и е моя истинска опора. Когато беше второкласничка, тя ми написа следното писмо по случай Деня на майката, което ще пазя винаги като най-скъп спомен:
Мила мамо,
Ти си най-великата майка на земята! Толкова те обичам, мамо, че ако трябва да избирам сред всички майки на
ща за мен, че даже не мога да ги преброя. Мамо, не ме интересува дали си на'двайсет или на двеста години, защо-
земята, пак теб ще избера. Ти
272
то ще те обичам винаги. Не бих променила нищо у теб, защото си идеална такава, каквато си.Не знам какво бих правила без теб, мамо, толкова си ми скъпа. Обичам те, мамо!
С много обич, Махтоб
Също като татко, и Махтоб смяташе, че мога да се справя с всяко положение. В Иран тя все ми повтаряше:
Моля те, мамичко, намери начин да си отидем в Америка.
Никога не ми даде възможност да се отпусна и да се предам. Когато настъпи моментът, в който рискувахме всичко и се предадохме на милостта на контрабандистите и на снежните планини, Махтоб прояви необикновена смелост. . -
„Не без дъщеря ми" носи и още едно послание. Истина е, че теоретично можех да се завърна в Щатите много по-рано, ако бях решила да си тръгна без Махтоб вариант, който избират, макар и мъчително, мнозина в моето полот жение.