![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Тъй като е пътувала много, Махтоб има отлични познания по география. Когато беше малка, с Муди/ започнахме да й купуваме кукли от всички страни, в които бяхме ходили. Сега колекцията й е толкова голяма, че в скоро време няма да може да се побира в нейната стая.
268
Тя обича да си спомня за местата, на които е била, ала най-много обича да се връща у дома. След едно дълго турне Махтоб притисна с длани бузите си и рече:
Е, сега вече няма да има нужда да се усмихвам непрекъснато.
Отлично знае кои са важните неща в живота и е дълбоко религиозна като всички онези, чиито молитви са били чути.
Махтоб притежава силно развито чувство за добро и зло и почти не може да бъде принудена да направи нещо, което счита за неправилно. Тя е отлична ученичка и учителите й имат една-единствена забележка към нея: нищо не е в състояние да я накара да наруши правило. Знам точно какво имат предвид. Към края на изтощителното ни европейско турне отседнахме в Англия. Там дадохме интервю за едно австралийско списание. Направиха ни няколко снимки в хотела и ни помолиха да излезем, за да ни снимат и навън. Отидохме до близкия музей.
Ако обичате, застанете ето там на тревата помоли фоторепортерът. Аз отидох и махнах на Махтоб да ме последва, но тя отказа. Върнах се при нея и й наредих да дойде с мен, но тя ми отказа нещо, което й се случва съвсем рядко. Махтоб е много послушна.
Хайде де! сопнах се аз. Хайде да вървим, за да приключим най-сетне с тая работа.
Тя ми отвърна:
Няма. Там има табела: „Не газете тревата." Колкото и да я молеха трима изнервени възрастни, тя
не отстъпи. Упорството на Махтоб ми напомняше за Муди. Явно бе наследила от него тази сурова самодисциплина. Съвсем доскоро тя си събуваше чорапите много старателно и внимаваше да не са наопаки, точно както правеше и баща й. Един ден ме попита:
Наистина ли ще отида в ада, ако ги събувам наопаки?
Стреснато отвърнах:
Защо ме питаш?
Защото татко ми е казвал, че ако си събличам и оставям дрехите обърнати наопаки, ще горя в ада.
Постарах се да я освободя от това суеверие, макар че сега всеки път, когато слагам прането в пералнята, се питам дали постъпих правилно.
Животът ни е спокоен и чудесен. Готвим заедно. Пома-
269
гам на Махтоб да си напише домашните. Разбира се, понякога спокойствието ни бива грубо нарушавано. Тъй като сме преживели ужасите на войната, двете с Махтоб още не можем да се отървем от спомените си и преживяваме със страх всяка гръмотевична буря, която толкова ни напомня за избухващите иракски бомби.
За жалост Махтоб говори откровено за Муди и Иран единствено с мен. Не се чувства удобно от моите'роднини, защото не иска да предизвиква неодобрението им. Когато мама я попита дали й е мъчно за Муди (което е безспорен факт въпреки всичко, което ни стори), тя отвръща: „Не, разбира се." Принудена е да крие истинските си чувства в тяхно присъствие, защото се притеснява от предразсъдъците им.
Когато един шведски журналист я попита дали иска да види баща си, Махтоб му отговори:
Да, бих искала да го посетя ... в затвора, за да не може да ме набие.
В думите й нямаше зла умисъл или желание за мъст. В тях се криеше желанието на едно малко момиченце да си има татко и в същото време да се чувства в безопасност такава бе неизпълнимата мечта на Махтоб.
Съюзниците бомбардираха Ирак точно единайсет дни след премиерата на филма и едва пет дни от пускането му' по екраните на страната. При вида на осветения от противовъздушните ракети екран Махтоб ме изгледа тревожно.
Май трябва да изгасим лампите и да слезем долу каза тя.
През следващите две седмици не се откъсваше от телевизора следеше репортажите на Сй Ен Ен до единайсет вечерта, пропускайки любимите си телевизионни предавания.
За повечето американци войната в залива не бе нищо повече от една електронна абстракция, нова компютърна игра. Махтоб обаче знаеше какво се крие зад картите и военните действия беше виждала отблизо резултатите от падащите бомби. Тя не можеше да допусне, че сме достатъчно далече от сцената на военните действия и че не можем да бъдем засегнати. Баща й ни бе казвал, че иракските ракети не могат да стигнат до Техеран, но това не се оказа вярно. Как можех да я убедя, че тук сме на сигурно място?
270
Спомените за иракските въздушни нападения възкръснаха в паметта й. Двете си припомняхме онези ужасни мигове, когато воят на самолетите и писъкът на бомбите се носеше над главите ни, а в ноздрите ни нахлуваше острата миризма на барут и изпепелена човешка плът. Изпитвахме огромно съчувствие към всички жертви на сегашната война.