От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
А какво щяха да си помислят Митра и Джалал, които не присъстваха на лекцията? Сигурно са страшно объркани, може би ще си помислят, че снощи съм била неискре-на с тях. След като лекцията свърши и дългата редица доб-рожелатели се разотиде, първите думи на Джалал бяха:
Как е възможно да е говорил подобни неща! Той лъже!
Върнахме се в хотелската стая и обсъдихме следващия си ход.. Джалал каза, че двамата с Митра ще потвърдят факта, че сме били държани в Иран против волята ни. Те не бяха виждали Муди да ни бие, но бяха слушали разказите на свидетели на тези побоища. Митра прекрасно си спомняше един разговор с Махтоб малко след като Муди ме беше бил, както и болката в гласчето на дъщеря ми, когато й описвала случилото се. Според Джамал най-добре щеше да бъде, ако двамата направят писмено заявление в моя защита. И те го направиха.
Ето какво гласеше то:
Ние сме близки приятели на госпожа. Бети Махмуди и сме свидетели на трудностите, които преживяха Бети и Махтоб. Те бяха принудени да живеЛт в Иран против волята си и нямаха право да го напускат. ¦
Били сме близки със семейството на Муди и сме свидетели на усилията, които положи Бети, за да сложи край на тежкото изпитание и да избяга от Иран.
Доктор Сайед Бозорг Махмуди (Муди) упражняваше физическо и емоционално насилие над Бети и я държа затворена осемнадесет месеца, .
Никак не е честно Муди да се отнася по такъв недостоен начин с Бети и Махтоб, да отрича стореното и да си служи с лъжи.
Надяваме се повече да не си позволява да причинява неприятности както на Бети и Махтоб, така и на Ьамия се-
280
бе си, защото ние лично познаваме много хора, които са готови да потвърдят казаното по-горе.
Джалал бе най-притеснен от измислиците на Муди.
Откраднеш ли, режат ти ръката . каза той. Но ако излъжеш, вече не си мюсюлманин.
Дни след нападките на Муди гневът ми отстъпи място на възмущението. Винаги се бях държала добре с него, дори прекалено добре. Аз го насърчих да поднови връзката със своето семейство. Аз бях онази, която направи така, че дъщеря му да го помни в по-добра светлина. Сега на това бе сложен кръст. Цели пет години Махтоб сякаш не съществуваше за баща си и той наруши своето мълчание само за да я оскърби и нарани. Загубих и последната капчица уважение към Муди и не можех да виня дъщеря си, че споделя чувствата ми.
Два дни след като бурята се развихри, двете с Махтоб бяхме в Аделаида, когато по телевизията пуснаха рекламен клип на нашия филм. Клипът се състоеше от две сцени. На първата в Мичиган Муди се кълнеше с ръка върху Корана, че никога няма да ни задържи насила в Иран. Втората сцена бе в Техеран тук той се заклеваше, че аз никога повече няма да видя родината си.
Виждаш ли, мамо! извика Махтоб с пламнал поглед. Това ми хареса, защото татко точно това направи излъга ни!
Що се отнася до Муди, двете с Махтоб загубихме и последните си илюзии. Беше ни взел всичко, е изключение на страха ужасното очакване кога отново ще нанесе удар.
Всъщност Муди наистина ни излъга, преди да заминем за Иран. Излъга ни в името на Исляма. Докато бяхме в Иран, непрестанно го питах дали е замислил да ни задържи тук, още преди да тръгнем от Мичиган. Винаги отричаше, но сега измамата стана явна. В интервюто, дадено пред немския екип, той признава, че е имал намерение да остане в Иран още преди заминаването ни и е знаел, че аз по никакъв начин няма да се съглася да замина при това условие. Ние наистина бяхме негови заложници. След всяко мое обаждане от швейцарското посолство до Държавния департамент пращали телеграма. Именно тези телеграми бяха доказателството, че сме заложници, че сме бити и заплашвани със смърт.
В отговор на твърдението на Муди, че ни качил на са-
281
молета до Цюрих, получих от Държавния департамент копие на писмото, което Муди представил в посолството, В него се казва, че двете с Махтоб „сме изчезнали от дома му на 29 януари 1.986 година и повече не ни е виждал... Аз съм изключително разтревожен за съдбата им."
Ако Все пак не бях успяла да избягам с Махтоб, аз съм сигурна, че Муди щеше да ме държи под ключ и разделена завинаги от дъщеря ми. k
Знам, че Муди е жив и е в Иран. Знам, че е огорчен: в ушите ми продължават да кънтят заплахите му, че ще ме убие. Според сведения от негови роднини сега той се е отдал изцяло на исляма и е станал дълбоко религиозен мюсюлманин. Както сам твърди в интервюто, за жалост но и по необходимост Махтоб е лишена от другия си родител и неговите културни обичаи и традиции. Винаги се случва така децата да плащат както за греховете на родителите си, така и за хорското безразличие.