От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Имах нужда от помощ. Организирахме среща, на която присъстваха държавни и федерални правителствени чиновници, съдии, адвокати, хора от министерството на емиграцията и представител на център за малтретирани жени.

В самото начало на срещата единият от присъстващите адвокати се облегна със скръстени ръце на стола и ме попита:

За колко деца става дума всъщност?

Около десет хиляди отвърнах аз. Той се обади нетърпеливо:

Да не искате да кажете, че сме се събрали тук, за да си губим времето за някакви си десет хиляди малчугана? Знаете ли колко деца живеят в тази държава?

На това аз отговорих с въпрос:

А колко заложници имаме в Ливан?

На адвоката изобщо не му беше минало през ум, че децата, за които щеше да стане дума, са граждани на своята родина, чиито човешки права са били грубо нарушени, и само защото са станали жертва на собствените си родители и са малки, на тях изобщо не се гледа като на „заложници". След двучасова дискусия адвокатът промени отношението си. Подобно на останалите той също осъзна важността на проблема и беше готов да помогне.

Всъщност събралите се откликнаха на призива ми така, както бяха реагирали и много други хора и професиона-

283

листи, с които се свързах гтс ьсно. Всички бяха единодушни, че проблемът наистина съществува, но вместо предложения и възможни решения аз получавах все повече и повече въпроси. На едно събиране в кантората на сенатора Карл Левин е стигна до пълно единодушие, че колкото и да са минимални шансовете за разрешение на проблема, те са определено по-големи, ако се решават на щатско ниво. Това следваше от факта, че нашата система на управление счита подобни въпроси за вътрешни, и отговорността за тяхното решаване пада върху щатските власти, а не върху федералното правителство.

Същата година имах възможност да говоря пред конференцията на Асоциацията на приятелите на съда в Хю-тън Лейк, Мичиган. След като разказах няколко случая на отвличане през граница, с които се бях занимавала напоследък, една жена се изправи и каза:

В нашия окръг имахме клиент, който ми каза, че очаква да му се случи подобно нещо. Аз не му повярвах.

Друг също каза:

В нашия окръг имахме два подобни случая.

Оказа се, че на конференцията присъстват няколко души, към които са се обръщали родители с опасението, че децата им ще бъдат отвлечени в чужда държава. Признаха, че не са погледнали сериозно на тези страхове. За пръв път тук, в Мичиган, си дадоха ясна сметка, че сме изправени пред истински проблем.

През следващата година имах много срещи, семинари и разговори. Тогава за пръв път бях призована за свиде-тел-експерт по едно дело за възлагане на родителски права във Флорида.

Щатският представител в Камарататга депутатите Фран-сис Спаньола представи проектозакон, свързан с проблема, и ме покани да свидетелствам пред Мичиганската камара на депутатите.