От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Не е имало ден, в който да не си помисля за Муди и злините, които би могъл да ни стори, откакто избягахме от Иран. Кога ще се появи? Как ще нанесе удара си? Какво оръжие ще използва срещу мен и как ще се опита да откъсне Махтоб от дом, приятели и близки? Въображението ми разиграваше безброй сценарии, но никога не ми беше минавало през ума, че той ще се появи, докато ние с дъщеря ми сме на хиляди километри от родината, и ще ме нападне не физически, а морално, като подложи на съмнение преживяното от мен.

На 17 юли 1991 година двете с Махтоб заминахме да представим нашия филм „Не без дъщеря ми" на другия край на земята в град Пърт, на Западното крайбрежие на Австралия. Когато пристигнахме в хотела късно през нощта, бях страшно изненадана от бележката, която ме чакаше на рецепцията. Беше от Митра и Джалал далечни роднини на Муди, с които се бях запознала в Иран. Бяха дошли да живеят в Австралия.

Бях ги виждала за последен път седмици преди бягството ни. Те самите се бяха опитали да ни помогнат да изчезнем месеци преди това. Джалал бе уговорил „сватбата" ми с негов познат хлебар, след която двете с Махтоб щяхме да напуснем страната, вписани в паспорта на „моя съпруг". Звучеше убедително, нр от швейцарското посолство ме предупредиха да не рискувам по този начин. В случай че иранските власти разкриеха заговора, можеха да ме осъдят на смърт за многобрачие.

Междувременно Митра няколко пъти ме беше придружавала до швейцарското посолство, където получавах писма от близките си и винаги отивах с надеждата, че ще се случи някакво чудо. i

Въпреки че Джалал и Митра бяха едни от най-дружелюбните и горящи от желание да ми помогнат иранци,

274

далечната им роднинска връзка с Муди ме накара да се поколебая миг преди да им позвъня на следващата сутрин. Щом в слушалката прозвуча топлият глас на Митра, всички мои задръжки изчезнаха. Бяха се установили в Пърт преди осем месеца. Джалал си намерил работа в научен институт. Митра ходела на курсове по компютърна грамотност.

Хайде да се видим, когато и където ще ти бъде най-удобно на теб каза тя.

Уговорихме си среща за осем вечерта.

¦Цял ден давахме интервюта, но в съзнанието ми изплуваха спомени от Иран. За разлика от семейството на Муди Митрината фамилия бе твърде либерална. Те дори се осмеляваха да гледат забранени от Министерството на ислямската култура западни филми двете с Махтоб гледахме „Извънземното" на видео у тях. Сядахме в кухнята и шепнехме с надежда как един ден ще избягаме от Иран.

Джалал бе брат на Есей, съпругата на Реза, племенник на Муди. Неговите роднини бяха по-религиозни от семейството на Митра, но и те ни съчувстваха. Въпреки че обществените порядки не допускаха да се месят в отношенията ни с Муди, те ни показваха обичта си, като Ни канеха често у тях на гости. Майката на Джелал, госпожа Алемоха-мед, винаги готвеше любимото ми ястие риба с тама-ринд. Митра и Джалал често .ни водеха в своя апартамент и там слушахме американска попмузика, която будеше у нас носталгични спомени.

Когато вечерта Митра и Джалал дойдоха в хотела, аз ч слязох да ги посрещна във фоайето, а Махтоб остана горе в стаята. След толкова години предпазливостта бе станала моя втора природа: трябваше да се убедя, че са сами. Изобщо не се бяха променили. Разликата бе, че нито аз, нито Митра носехме чадори. Хвърлихме се в прегръдките си. Митра изглеждаше прекрасно с хубавата си прическа и лекия грим. Джалал също ме разцелува. Представиха ми дъщеря си Ида сладко момиченце, което бях виждала за последен път, когато нямаше и годинка.