От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Когато проектозаконът бе гласуван и на 29 ноември 1989 година стана закон, изпитахме известно облекчение доколкото знам, това бе първият подобен закон в Америка. Според него всеки жител на Мичиган, сключил брак с чужденец, можеше да подаде молба за развод извън окръга на местожителство в Мичиган: основната цел на закона бе да намали вероятността родителят, на когото не са присъдени родителските права, да открие и отвлече децата от разтрогнатия брак.
284
/
Новият закон промени значително моя собствен живот. Не исках Муди да разбере къде живеем и се опитвах да печеля време. Два пъти в годината подавах молба, за да ми удължат срока на съдебното решение за временно присъждане на родителските права. Съдията не гледаше благосклонно на тези удължавания и отношението му подсказваше, че скоро ще „извести" Муди за тях.
След приемането на новия закон подадох молба за развод в друг окръг с искане да ми се присъдят родителските права над Махтоб. Документите бяха изпратени на последния известен адрес в Техеран и до кантората на Баба Хаджи зетя на Муди. Муди не отговори. Получих развод на 19 юни 1991 година, един ден преди петдесет и втория рожден ден на Муди.
Присъждането на родителските права ми донесе огромно облекчение, но нещо ме глождеше отвътре. Винаги съм смятала, че разводът е окончателният край на един брак, и горях от желание завинаги да загърбя тази част от своя живот.
За жалост не можах да усетя разликата. Що се отнася до чувствата, под пепелта все още блещукаха въгленчета. Но има и нещо друго аз продължавам да се страхувам, че Муди отново ще отвлече дъщеря ни. Горещо се моля на Бога дано да я обича толкова, че да я остави на мира веднъж завинаги и да не я превръща в дете без родина и родители. Надявах се, че неговото мълчание е знак на съгласие, че животът й не бива да бъде наново объркван.
Двамата с Арни разбрахме, че работата ни съвсем не е приключила дори и на щатско ниво. Новият закон решаваше проблема само частично. Наследникът на Спаньола Кларк Хардър бе напълно съгласен с нас и продължава да работи по нови проектозакони. Когато разглеждат бракоразводни дела и дела за присъждане на родителските права, съдилищата в Мичиган се ръководят от няколко критерия, като се започне от здравословното състояние на родителите и се стигне до техните морални устои, но те съвсем не взимат под внимание риска децата да бъдат отвлечени извън страната.
Твърде разпространени са случаите, в които родителите похитители на собствените си деца се обръщат към съда и се възползуват от процесуалните възможности, осигурени на всяка от страните по делото. Те често получават от съда право На посещения, благодарение на ко-
285
ето измъкват децата извън юрисдикцията на въпросния съд.
Когато си дадохме сметка за ограничените възможности на щатското законодателство, двамата с Арни стигнахме до извода, че е по-добре да се подкрепи един по-ефикасен, макар и кратковременен начин за възпиране на похитителите срещу тях да бъдат прилагани федералните санкции като към престъпници 4
В други случаи отвличането се счита за едно от най-тежките престъпления. Ако похитителите са непознати лица, тогава престъплението се счита за углавно. Според законодателството на почти всички петдесет американски щата отвличането на деца от собствените им родители се счита за углавно престъпление.
Конгресът обаче не е приел и до днес закони срещу отвличането на деца в чужди страни. От 1983 година насам федералното законодателство третира взимането на заложници за углавно престъпление тогава тр е било дефинирано като вид отвличане. Когато обаче единият от родителите отвлече децата през граница, проблемът се разглежда като „вътрешен" и изобщо не му се обръща внимание от страна на федералното правителство. Именно защото този вид действия не се считат за престъпления по смисъла на федералните закони, Държавният департамент не е в състояние да окаже ефективно въздействие върху държавата, послужила за убежище. Екстрадирането е изключено. Родителят похитител просто се скрива там, където законът не може да го стигне.
Когато говоря пред публика за този огромен пропуск в нашето федерално законодателство, присъстващите изглеждат шокирани и обезпокоени, а на дискусиите по същия въпрос в чужбина хората са още по-удивени. През 1990 година Сенатът на Съединените щати с пълно единодушие прие проектозакон, с който отвличането на деца в чужда страна бе обявено за углавно престъпление. Когато през септември се явих като свидетел пред законодателната подкомисия към Камарата на представителите заедно с други застъпници на закона, нашите забележки по проекта бяха посрещнати особено благосклонно. Върнах се в Мичиган в прекрасно настроение, готова да отпразнувам случая, но проектът бе отхвърлен от Камарата на представителите поради вътрешни несъгласия и машинации.