Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Докато се връщах на кораба си, трябва да призная, че малка част от мен се изкушаваше да го направи. Колко ли знаеше Брейд за силите ми? Какво можеше да ми помогне? Бях се вмъкнала сред военните на Върховните, за да се добера до хипердрайв. Можех ли да се заиграя с това предложение, за да науча онова, което Брейд знаеше?
Отиваш прекалено далече, помислих си аз, когато се качих отново в кораба. Не. Не исках да имам нищо общо с гробокопачите. Макар да беше нереалистично, никога повече не исках да усещам очите им, впити в мен. Не исках да чувствам как мислите им се натрапват при моите и карат всичко да изглежда толкова незначително.
Каквото и да бяха намислили Брейд и Уинзик, не можех да участвам. Трябваше да намеря начин да ги спра.
— Брейд — заговорих, когато се върнах в пилотската кабина, — не те ли е грижа, че онова, което те планират да направят, ще унищожи цяла планета с хора? Твоите хора?
Тя не отговори веднага. А след това ми се стори, че долових колебание у нея.
— Те… те си го заслужават. Така трябва да стане.
Да, очевидно имаше пробойни в самоувереността ѝ. Но как да се възползвам от тях?
Двете излетяхме от лабиринта, след това се насочихме към останалите от ескадрата ни. От „Теглилки и мерки“ ни повикаха, преди да пристигнем.
— Вие двете — нареди служителят, — Аланик от УрДейл и човешката жена. Докладвайте по-рано.
Обзе ме вълна от паника. Да не би Уинзик да имаше намерение да продължи с вербуването, или ставаше въпрос за шпионския ми дрон? Покрай казаното от Брейд почти бях забравила за плана си и малкия робот, който бях скрила на „Теглилки и мерки“.
Погледнах към звездите. Не ми трябваха координати, за да намеря посоката за Метален рой. Усещах я, пътят бе прогорен в ума ми. Той избледняваше, също като пътя към платформата, който Аланик ми прехвърли, но много по-бавно. Чувствах, че ще имам тази стрела дни наред.
Тя беше слаба, почти на прага на смъртта. Затова координатите ѝ избледняха толкова бързо. Това бе много по-устойчива информация.
Можех да отида. Можех да прескоча до дома, още сега. Бях свободна.
Само че Ем-бот и Кръвожадния се намираха в посолството. Не, тук все още имах мисия. Все още не бе време за тръгване. Не съвсем.
Не е възможно Уинзик да е открил дрона, казах си аз и отблъснах тревогите. Защо тогава ще ни викат и двете? Защо изобщо ще ме викат? Ако ме подозираха, щяха да започнат да стрелят, нали?
Обърнах кораба си към „Теглилки и мерки“, който ми приличаше на малка скала в сравнение с чудовищния многостен, който бе гробокопаческият лабиринт. Щом приближих големия кораб, гривната ми потрепери, за да ми даде сигнал, че имам връзка с дрона.
Статут? Изпратих въпроса от гривната.
В машинното съм, отговори той. Държа се в един ъгъл. Добра видимост. Алгоритмите показват много малък шанс за разкриване. Да продължа или да се върна до мястото на срещата?
Видя ли нещо интересно?
Не мога да отговоря на този въпрос. Хронометърът ми показва, че съм пристигнал след осъществяването на хиперскока.
Исках да остане на място поне докато не направим скока на връщане до Към звездите. Това щеше да ми даде най-добрия шанс да се добера до скрита информация.
Остани, изпратих в отговор.
Кацнах след Брейд на площадката и оставих кораба си на наземния екип. Настигнах я, когато тя слизаше от изтребителя си.
— Да имаш представа защо ни викат? — попитах. — За да ме вербуват ли?
Брейд замахна с пръсти като дион и не отговори.
Пресрещна ни охранител дрон и ни отведе от площадката за кацане, по непознат коридор с червен килим. Макар да нямах основание, имах чувството, че ме отвеждат в килия — чак до момента, в който влязохме през двойни врати и се озовахме на парти.
Креляни и диони в официални униформи или роби бяха вътре и пиеха причудливи напитки. Огромен екран на далечната стена показваше снимки на трениращите, които се редуваха с текст, който обясняваше философията на тези тренировки. От малкото, което преводачът ми прочете, изглежда Министерството на защитата правеше всичко по силите си да докаже колко е важен този проект.
И наистина, забелязах други пилоти, от други ескадри в залата да разговарят с официалните лица. Бях повикана заради пропагандата, така изглеждаше. Скоро Уинзик ми даде знак да застана до него — въпреки че дронът настоя Брейд да изчака.
Двамата креляни, с които той говореше, ме огледаха.
— А — заговори единият. — Твоите хора навремето са служели на човеците, нали? Как се чувстваш, след като сте поканени да се присъедините към Върховенството?