Илиада [bg]

Както отвес изравнява греда-кил за кораб огромен, [410] ако попадне в ръцете на опитен майстор-строител, свойто изкуство изучил направо от мъдра Атина, тъй беше равна борбата на двата враждебни народа. Много бойци се сражаваха близо до кораби равни. Хектор Приамов нападна открито Аякса прославен. Двамата хвърляха сили при кораб един, но напразно. [415] Хектор Аякс не сломи, нито кораба с огън подпали, нито Аякс го отблъсна, че бог Аполон бе до Хектор. С копие остро в гърдите удари Аякс Теламонов вожда Калетор, когато към кораба тичаше с огън. [420] Грохна Калетор в прахта, от ръцете му факелът падна. Щом като Хектор видя със очи братовчеда си свиден, проснат безжизнен на прашната почва до черния кораб, громко извика на всички троянци и всички ликийци: «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Днес не напускайте боя, развихрен на тясно пространство, ала спасете Калетор, потомък на знатния Клитий, [425] да не му снемат доспехите, паднал при кораби в стана!» Тъй каза, своето копие светло запрати в Аякса, но не улучи; срази Ликофрона, потомък на Мастор, [430] мъж китериец, другар на Аякса, живеещ със него, след като беше погубил човек във свещена Китера. С копие медно го Хектор рани над ухото, в главата, както стоеше наред със Аякса; от кърмата рухна наземи възнак в прахта Ликофрон и мощта го напусна. [435] В ужас смразяващ изтръпна Аякс и продума на брат си: «Мили ми Тевкре! Умря Масторид, наш доверен приятел. Него, макар и пристигнал при нас от далечна Китера, ние почитахме в къщи наравно с родители мили. Смелият Хектор сега го уби. А къде се намират [440] твоите стрели бързосмъртни и лъкът, подарък от Феба?» Тъй рече. Тевкър разбра и завтечен, до него застана, носейки лък еластичен и много стрели във колчана. Тутакси почна да сипе поройни стрели към троянци. Първом умери той Клита, блестящия син Пизеноров, близък на Полидаманта, сина благороден Пантоев. [445] Клит бе с юзди във ръце, направлявайки в боя конете. Той ги подкара натам, где фалангите бяха най-гъсти, да угоди на троянци и Хектор, но злото го стигна, без да го някой отблъсне, макар че желаеха всички. Носеща вопли стрела във врата изотзад го прониза: [450] наземи грохна мъжът, а конете се върнаха мигом, влачейки с шум колесницата празна. Видя ги веднага Полидамант властелинът и пръв пред конете дотича, даде ги на Астиноя, потомък на Протиаона; [455] и му поръча най-строго да бъде наблизо с конете, сам пък се смеси отново със първите бойни редици. Тевкър изпрати стрела и срещу меднобронния Хектор. Щеше той боя да спре при ахейските кораби вити, само да беше лишил от душа най-юначния воин. [460] Скрито това не остана от мъдрия разум на Зевса, който закриляше Хектор, а слава отказа на Тевкър. Зевс тетивата, усукана здраво на лъка му точен, скъса, щом Тевкър в целта заопъва; встрани се насочи тежката медна стрела, от ръката му лъкът изпадна. [465] Тевкър от ужас замръзна и рече на брат си Аякса: «Горко ни! Зевс ни отряза военните хитри кроежи! Същият бог ми изтръгна и лъка сега от ръката, скъса ми и тетивата, пресукана скоро, която вързах в зори да издържа стрелите, нагъсто летящи.» [470] А пък великият син Теламонов, Аякс, му отвърна: «Ти остави да лежат и стрелите безбройни, и лъка, мили, щом бог ги разпръсва от злоба сега към данайци. Ала със копие дълго в ръце и със щит върху рамо сам се сражавай с троянци и други войници подтиквай. [475] Нека без мъка не вземат те нашите кораби крепки, ако ни нявга надвият; но нека си спомним за боя!» Тъй каза. Тевкър остави си лъка във свойта палатка, на раменете си метна веднага щит четирипластен, върху главата си мощна наложи шлем, вещо направен, [480] с гребен от конска опашка, която се вееше страшно. Взе си и копие яко със меднозаострен завършек, мигом навън се завтурна и спря до Аякса наблизо. Щом като Хектор видя, че стрелите на Тевкър са спрени, 485. гръмко извика на всички троянци и всички ликийци: «Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци! Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила тук при ахейските кораби гладки! С очите си зърнах Зевс как направи безсилни стрелите на воин юначен. Лесно мъжете познават голямата сила на Зевса: [490] както ония, които дарява със слава по-висша, също и тия, които подтиска и никак не брани. Днес той смалява аргийската мощ, а на нас ни помага. Бийте се вкупом при техните кораби. Ако ли някой тук си намери смъртта от стрела или копие точно, [495] нека умре! То е чест да загинеш във бой за родина.