Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Думите й явно не прозвучаха особено убедително. Навярно самата Калан не бе убедена в това, което казва, още повече, че имаше и треска. Гласът й бе пресъхнал, едва говореше. И отвореше ли си устата, състоянието й ставаше видимо за всички.
— Въпреки това си мисля, че трябва да опитам — продължи да упорства Натан.
— След като държиш, с радост ще стана твой пациент — опита се да звучи по-бодро, отколкото се чувстваше, Калан.
Натан понечи да се приближи към нея, но Ричард го спря с ръка.
— Между другото, каква е тази хартия?
Натан проследи погледа му и изведнъж се сети.
— А, да. — Размаха я пред Ричард. — От личния ти Пророк долу в библиотеката.
Ричард направи кисела физиономия.
— Какво е предрекла Лорета този път?
— Боя се, че звучи сериозно. Затова дойдох да те търся. Трудно е да се каже какво точно означава, но е възможно да е друго знамение, свързано с Калан. — Той размаха листа, после го погледна и зачете: „Изборът на царицата ще й коства живота.“
— Имаш предвид, че е възможно да е ново знамение, свързано с Калан, заради приликата с предишното? — попита Зед. — Заради онова, което гласеше: „Царицата взема пешка.“
Натан поклати озадачен глава.
— Не знам. Лично аз не съм получавал никакви видения. Може да означава всичко.
Ричард беше побледнял. Грабна листа от ръката на Натан и зачете сам, като не можеше да повярва.
— Какво има? — попита Зед.
Ричард продължи да зяпа хартията още известно време, преди накрая да погледне към дядо си.
— По-рано тази вечер — едва чуто рече той — машината ми проговори.
Зед се надвеси напред.
— Как така ти проговори, какво имаш предвид?
Ръката, с която стискаше хартията, се отпусна и Ричард се съсредоточи, подбирайки внимателно думите си.
— Трудно ми е да го обясня.
Зед не възнамеряваше да го пусне да се измъкне по лесния начин.
— Бих казал, че ще трябва да се напънеш.
Ричард внимателно притисна устни една в друга, преди да продължи.
— Машината ми каза, че е имала сънища. После се поинтересува защо ги е имала.
Ничи повдигна вежди.
— Задала ти е въпрос?
Ричард кимна. Калан сбърчи чело, опитвайки се да си спомни въпреки пулсиращата болка в главата си къде е чувала тези думи. Звучаха й познати. Накрая се сети.
— Не беше ли същото, което каза онова момче на пазара? Че е имал сънища. И после попита защо е имал сънища? Помниш ли?
— Помня — кимна Ричард. — Хенрик. И да, права си. Каза същите думи.
Докато всички се опитваха да осмислят чутото, стаята притихна. От опит бяха разбрали, че пророчествата, които излизат от машината, се повтарят и чрез други хора. Калан се запита дали и този път става въпрос за същото.
Ричард прокара пръсти през косата й.
— Не е само заради това, което каза машината. А и заради начина, по който го каза — това ме притеснява особено.
— Какво имаш предвид, какъв начин? — попита Ничи. — Нали прогаря думите, които изрича, върху онези пластини. Този път по друг начин ли е изпратила посланието си?
— Не, и двете неща ги каза, като прогаряше символи върху металните лентички — както и преди.
— Тогава?
— Вече всички знаете какви звуци издава машината, когато предстои да направи пророчество — рязкото задвижване, когато изведнъж се пробуди. — Ричард ги огледа един по един, докато кимаха. — Е, този път беше различно. Вместо да се събуди внезапно и да заработи, се задвижи бавно и постепенно, сякаш се пробуждаше от сън.
Зед разпери ръце във въздуха.
— Събуди се! Събуди се и ти каза, че е сънувала? Добри духове, Ричард, та това е машина!
— Да, знам, знам — вдигна ръка към дядо си Ричард, за да му покаже да се успокои. — Само че започна бавно, всичките й чаркове и механизми се задвижиха едва-едва и заработиха плавно. После, щом вече работеше на пълна мощност, избълва двете лентички с двете фрази, свързани със сънищата: „Имах сънища“ и „Защо имах сънища?“ Още по-странното е, че при излизането си от машината двете лентички не бяха горещи, както досега.
— Винаги са горещи — заяви Зед.
Ричард се надвеси напред и ги огледа един по един.
— Е, този път бяха студени на пипане. И двете.
Зед потърка брадичка.
— Странна работа.
— Прекарах нощта долу при нея — продължи Ричард, — чаках да видя какво още ще каже. По някое време съм заспал. Тогава изведнъж механизмите пак се задействаха — по същия начин, който ви е известен: рязко, внезапно. Силният шум ме събуди.