Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Със срочни акции? — смаяно се облегна назад Харди. — На „Триптек“?
— Това не е чак толкова необичайно — кимна Фрийман.
— Не казвам, че е. Просто се питам с какво да живея до падежа им.
— Честно казано, и аз си зададох същия въпрос…
Това не трябваше да се случва. „Триптек“ беше главният му източник на суха пара, от нея получаваше заплатата си.
— Нали ще ме предупредиш ако има опасност да забелят корем, Дейвид? — тревожно попита той.
— Нещата едва ли ще опрат дотам, Диз — поклати глава Фрийман. — Брънел твърди, че фирмата е в добро състояние и аз имам всички основания да му вярвам. Става въпрос за временни затруднения с приходите…
— И затова предпочитат да не ни плащат кеш? Това наистина е начин за икономии, но…
— Брънел твърди, че започват реорганизация и проблемът с приходите скоро ще бъде решен. — Фрийман понижи глас и убедително добави: — Предстои излизането на годишния им баланс, Диз. В него искат да включат и загубата на осемнайсет милиона долара от тази авария с контейнера. Това, плюс нашите хонорари, означава че…
— Сумата все пак не е колкото държавния дълг, Дейвид — прекъсна го Харди.
— Не е, но цялата е в кеш, излиза директно от джоба им и се отразява в баланса. — Фрийман вдигна ръка да спре възраженията му: — Предавам ти едно послание, Диз, нищо повече. Мисля, че нещата няма да стигнат до наистина опасно развитие. Дайсън се безпокои за акционерите си, които няма как да не забележат състоянието на нещата. Страхува се, че на хартия компанията ще изглежда по-зле, отколкото е в действителност…
Предупредителното звънче в главата на Харди утихна.
— И предлагат опции, така ли?
— Не. Предлагат реални акции и аз съм склонен да ги приема. Според мен имаме всички шансове да получим солидно обезщетение, плюс съответната печалба. Проблемът е, че докато това стане, аз няма да съм в състояние да ти плащам почасовите хонорари, или поне не целите. Брънел може да си позволи не повече от половината сума…
— Бих нарекъл този проблем доста обезпокоителен, Дейвид — поклати глава Харди. — Не мога да работя без да ми плащат. С какво ще живея?
— Знам, знам… Но все някак ще се оправиш за няколко месеца…
— Ох, Дейвид, не знам… Ами ако стане така, че тези акции се окажат хартийки без стойност?
— Според Брънел имаме всички шансове да получим доста съблазнителни печалби от тях.
— Че какво друго ще ти каже? — вдигна вежди Харди. — Че нещата ще се закучат и всички ще останем с пръст в уста? — Изведнъж си даде сметка, че е по-добре да се овладее и да изслуша офертата докрай. — Какво по-точно предлага?
— Предлагат ти акции по два долара парчето, тоест на преференциална цена. Дата на падежа — някъде през септември. Двайсет хиляди акции.
— Много щедро! — саркастично проточи Харди. — А по колко вървят в момента? Три долара парчето?
— И една осма — уточни Фрийман и вдигна ръце: — Знам, че цената е ниска, Диз. Но Дайсън твърди, че това е изгодно за нас, тъй като можем да получим по-голямо количество. Доскоро акциите им са вървели по девет долара парчето, имат всички шансове да възстановят това ниво, а дори и да го надминат. Можем да направим пачка, Диз. А ти лично да изкараш далеч повече от обичайния си хонорар. Ако това те успокоява ще добавя, че съм решил да включа в операцията доста активи на собствената си фирма…
— Тук не става въпрос за успокоение.
На практика Харди си даваше ясна сметка, че ако „Триптек“ не потъне като злощастния си контейнер, шансовете да спечели добри пари от тази оферта бяха отлични. На практика, дори по текущи цени, Дайсън му предлагаше шейсет хиляди долара в акции — много повече, отколкото би могъл да изкара през следващите четири месеца. Обезпокояващото в цялата операция беше обаче именно словосъчетанието „би могъл“. Защото и фондовата борса беше непредвидима, също като евентуалното решение на съдебните заседатели по време на процес.
— Не че не вярвам в евентуалната изгода на тази сделка — продължи на глас той. — Но аз съм от онези работни добичета, които са стопроцентово зависими от месечния чек…
Фрийман помълча малко, после вдигна глава:
— Според мен трябва да поемеш този риск, Диз. В дългосрочен план наистина имаш големи шансове да реализираш добра печалба…
Веждата на Харди леко отскочи нагоре. Той прекрасно знаеше, че преди да поеме делото „Триптек“, Дейвид бе поискал обстоен одит на компанията. А това означаваше само едно — след като е решил да вложи собствени пари в тази операция, шансовете за успех наистина са големи. „Триптек“ не беше сред най-големите производители на компютри и компоненти за тях, но не беше и сред най-дребните.