Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
— Всъщност, какви са вашите задължения? — изви вежди Лелънд. — Да се съобразявате с желанията на клиента си, или да го отървете от затвора?
Това също е един много добър въпрос, рече си Харди.
Стигнаха до десерта — крем с пресни боровинки и кафе.
Харди остави чашата си на масата и вдигна глава:
— Е, добре… Сега, ако нямате нищо против, аз също искам да ви задам един-два въпроса… — Домакините едновременно се извърнаха към него. — През последните два месеца Сал на три пъти е проникнал насилствено в този дом, нали така? Защо не направихте официално оплакване срещу него?
Двойката осъществи поредния безмълвен контакт, отговорът дойде от страна на Хелън:
— Решихме, че той има нужда от помощ и се свързахме със социалните служби. Те бяха взели някакви мерки когато Сал… умря.
— Но тези посещения са ви били неприятни, нали?
— За Хелън бяха доста травматични — пое инициативата Лелънд. — Решихме, че е най-добре да оставим проблема в ръцете на властите. Вероятно ще разберете нежеланието ни отново да се занимаваме със Сал, тъй като Хелън вече се беше напатила от него…
Без да отделя очи от лицето на съпругата, Харди попита:
— Не се ли безпокояхте, че това може да се случи отново?
— Бях убедена, че Сал няма да ми стори зло. Това беше една тъжна, много тъжна история. Изглеждаше толкова объркан! — Харди бързо съобрази, че на практика Хелън не отговори на зададения въпрос, но нямаше какво да стори. Едва ли би допуснал подобно нещо при разпит на свидетел, но тук нещата не стояха така. Замълча и я остави да продължи: — Той май наистина си мислеше, че продължава да живее с мен в Имението…
— Имението?
— Нашият дом — поясни с леко смутена усмивка тя.
— Толкова ли беше напреднала болестта му? Имам предвид Алцхаймера…
— Не зная нищо за тази болест — отвърна тя. — Не изглеждаше като болен човек, просто не осъзнаваше къде се намира, къде му е мястото. Изпитвах съжаление към него…
— Аз пък не — намеси се Лелънд. — Исках да го арестуват, защото… Всичко е наред, Хелън, можем да споделим това… Защото бях убеден, че Сал представлява сериозна опасност за съпругата ми.
— Доколкото ми е известно, Джордж е бил напълно съгласен с вас, нали? — подхвърли Харди.
Въпросът ги завари неподготвени, тайнственият код помежду им изведнъж престана да действа. В крайна сметка инициативата пое Лелънд, който отпи глътка кафе, докосна устните си със салфетката и каза:
— Тук Джордж няма нищо общо. Но отговорът на въпроса ви е да. Кой нормален син ще позволи майка му да бъде тормозена от един баща, който ги е зарязал преди години? Всичко това обаче не се отнася за семейство Тейлър. Тук става въпрос за Греъм, а не за Джордж.
Келнерът се появи сякаш по команда, може би повикан от скрит някъде звънец.
— Часът е два, сър — обяви той.
Лелънд хвърли поглед на часовника си и направи гримаса.
— Трябва да бягам, предстоят ми преговори за кредити на една петролодобивна компания. Господин Харди, очаквам да се свържете с нас след като разговаряте с Греъм… Много добре. Хелън? — протегна ръка и помогна на жена си да стане. Обядът беше приключил.
Двайсет и втора глава
Лимузината на Лелънд Тейлър стовари Харди пред офиса, там го чакаше бележка от Дейвид Фрийман с молба веднага да слезе при него, тъй като трябвало спешно да поговорят за Дайсън Брънел и „Триптек“.
Сега пък какво става?, запита се Харди.
Но както всеки следобед Фрийман беше в съда. Малко по-късно специален куриер донесе един кашон с документи по делото на Греъм и Харди потъна в тях. Сети се за Фрийман чак около пет и слезе долу да го потърси.
Старецът беше в библиотеката зад Солариума, задълбочен в някакви нормативни документи. От устата му стърчеше дебела пура, която той бавно и с видимо удоволствие предъвкваше. Трите полупразни порцеланови чаши за кафе говореха, че се е върнал от съда поне преди час. Но в поведението му нямаше нетърпение, липсваше припряност. За Фрийман времето бе престанало да съществува, значение имаше единствено закона.
— Дайсън Брънел — рече Харди и придърпа близкия стол. — Какво се е случило?
Фрийман дочете текста пред себе си, отбеляза си нещо в полето на книгата, после тикна пурата между страниците и хлопна твърдите корици.
— Таксата за изваждане — рече.
— Какво по-точно?
— Дайсън не може да събере парите. „Триптек“ има финансови затруднения. Предлага да изплати част от хонорарите, които се полагат на теб и на Мишел, със срочни акции.