Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Вие сте ранен.
— Кракът — отговори тихо той. — Този, който беше здрав.
Той кимна към все още потрепващия гарим.
— Страхувам се, че този тук успя да го притисне между себе си и камъка. Почти съм сигурен, че е счупен.
Амара се наведе, за да огледа крака на Първия лорд. Беше подут, а стъпалото беше обърнато под неестествен ъгъл спрямо подбедрицата. Беше сложно счупване с много фрагменти. Амара знаеше колко гадни могат да бъдат такива фрактури.
— Това определено не е открито счупване — каза тя тихо. — Няма кървене. Колко е зле?
— Само боли — отговори Гай, но гласът му трепереше. — Бърнард, доколкото виждам, се представи много по-добре.
Амара осъзна, че кракът трябва да се фиксира възможно най-скоро. Тя трябваше да сложи шина.
— Той уби три.
— В убийството на хора призователите на метал нямат равни — промърмори Гай. — Но животните не се бият както хората. Бият се примитивно. Диво. В техния случай значение има само грубата сила. И мисля, че никой не може да ме упрекне в избора на спътник в това пътуване.
Той поклати глава и примигна няколко пъти.
— Мисля си на глас. Извинявам се. Умът е склонен да блуждае, когато човек е на възраст като моята или страда от непоносима болка.
— Ще направим всичко, което можем, сър — каза Амара.
— Болката няма да ме убие. А Бърнард кърви. Помогни му. Мисля, че сега ще изгубя съзнание, ако това не ви затруд…
Първият лорд замълча и Амара панически се втурна към него. Той продължаваше да диша равномерно и пулсът му беше уверен. Тя прехапа устни в прилив на съчувствие и дори се зарадва, че той е загубил съзнание. Контузията му очевидно беше истинско мъчение.
Тя свали плаща си, нави го и го сложи под счупения крак. После се изправи и се върна при Бърнард. Той вече беше свалил раницата си и активно търсеше нещо в нея.
Амара му взе раницата и извади кутия с превръзки, мазила и лекарства. Проми раната му възможно най-старателно, но тя въпреки това продължи да кърви, което беше характерно за такива рани.
— Ще трябва да се зашие — каза тя тихо. — Това означава, че се нуждаем от преварена вода. Огън.
— Опасно е — с усилие произнесе Бърнард. — Твърде забележимо.
— Изборът не е голям — отговори тя. — Той е в безсъзнание. Кракът му е счупен. Трябва да го затоплим и да изправим крака му. Може ли Брут да организира убежище за нас?
Той я погледна, после и Гай.
— Опасно е.
Тя хвана лицето му с ръце.
— Бърнард, имаш нараняване на главата. Говориш с усилие и мислиш с още по-голямо усилие. Довери ми се. Това наистина е необходимо.
Той въздъхна тежко и затвори очи. После кимна, отвори ги и вяло се огледа, вглеждайки се в дъжда. После кимна към малък хълм и едва чуто прошепна:
— Там е леговището на гаримите. Брут ще го разшири и укрепи. Но преди всичко донеси дърва за огрев, нека да изсъхнат. След това ще пренесем Гай.
— Добре — отговори Амара.
Тя сложи сгънат на няколко пъти плат върху раната му и го уви с превръзка, за да го фиксира поне докато не се заеме по-сериозно с него.
— Бърнард. Той е счупил здравия крак.
Бърнард направи гримаса и каза:
— Врани. Няма да може да върви.
— Няма — потвърди Амара.
— Това е лошо — каза той.
— Да.
— Но има и добра новина — каза той.
Тя го погледна, намръщена.
Ноздрите му се разшириха.
— Усещаш ли миризмата?
Амара озадачено подуши. Усети миризма на застояло и гнилоч.
— Само едно нещо мирише така — каза Бърнард. — Блато. Успяхме. Щом стигнем до него, можем да не се притеснявате за преследването.
— Да — промърмори Амара. — Само за болести, рани, липса на храна и нови гарими.
Бърнард се подсмихна.
— Е — каза той, — за меден месец това пътуване по принцип не ставаше.
Амара го изгледа за момент, след което избухна в смях, изненадващо чист и силен.
Той й се усмихна уморено, очите му светеха топло.
— Така е по-добре. Обичам, когато се усмихваш.
После си пое дълбоко въздух и се застави да стане на крака. Докосна превръзката и изсъска от болка.
— Не прави така — разсеяно каза Амара.
Тя се изправи и трепна при болезненото пробождане в гърба. Вече беше забравила, че гаримът я удари с опашка, както и падането си след това. Нейните мускули и кости обаче не бяха забравили.