Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
До тяхната маса постоянно спираха мъже и жени, Артьом разпознаваше много от тях и не би имал нищо против те да поседнат при тях, искаше да завързва познанства, да си създава връзки, да разговаря за кино и шоубизнес, страшно му се искаше да бъде в центъра на събитията, да бъде частица от този привлекателен и ярък свят, но Никита само им стискаше ръцете, целуваше се с някои, разменяше по някоя и друга дума и отново се връщаше към пиесата „Правосъдие“. Лесогоров хвърли поглед към съседната маса, на която в този момент се настаняваше мрачна и явно току-що скарала се двойка: режисьор, нашумял напоследък с филма си в жанр фентъзи, и жената, с която според мълвата живеел, победителка в някакъв конкурс — дали за красота, дали за вокалисти. Да можеше да чуе за какво са се скарали…
А през това време Колодни не спираше да говори:
— Днес в драматургията е пълно с идиотски, измислени ситуации — били нещо ново, модерно. Твоята пиеса удобно ще се отличава, защото е за нашето ежедневие, хората ще я гледат с удоволствие. Абсолютно гениално си доловил, Артьом, че интересът към абстрактното и условното, към псевдомодернизма вече отминава, хората искат да четат и да гледат истории за самите себе си, и то защо? Защото животът стана нравствено тежък, сложен, хората търсят морални ориентири, маяци при трудните житейски ситуации. Така че твоята прекрасна пиеса трябва да се изчисти от всичко, което не е типично, тогава ще заблести и ще стане хит. Нали си спомняш от руската литература: типичен човек в типични обстоятелства. А твоята история за майката на Зиновиев и за реанимацията е нетипична, разваля всичко. Разбери, чувствам се неудобно в този текст, изобщо не ми е жал за твоя Зиновиев, и на зрителя няма да му дожалее. А в първо действие все повтарям, че ми е мъчно за него! Просто няма да мога да бъда достоверен, не разбирам как трябва да изиграя това.
Лесогоров отново се разсея, този път видя вечно дебатиращ по телевизията политик в компанията на силно гримирана и подозрително младичка мацка с предизвикателни дрешки. Нищо, още три-четири посещения в „Киномания“ — и неговият блог в интернет ще стане един от най-посещаваните. На всички е интересно да четат за известни хора. Особено когато за тях се пишат гадости, журналистът Лесогоров знаеше това със сигурност.
На сцената на „Нова Москва“ се играеше сложна трагична пиеса, всички главни роли в нея бяха изградени върху тежки преживявания и Театърът отначало не различи в мешавицата от емоции чуждото напрежение, което струеше не от сцената или от зрителната зала, а някъде отстрани. В първия момент Театърът дори си помисли, че се е объркал. После разбра, че не му се е сторило и че напрежението приижда откъм служебното стълбище. Сигурно някой от актьорите току-що е слязъл от сцената и е тръгнал към гримьорната си, понесъл със себе си ужаса и отчаянието, съдържащи се в ролята му.
Но нещо не беше наред, нещо не се вписваше в измислената схема. Театърът се напрегна, ослуша се по-внимателно и разбра, че кълбото от напрежение се намира не на стълбището, по което актьорите се качваха до гримьорните си, а на другото, успоредното на него. Кълбото се изкачваше все по-нагоре, движеше се бавно и предпазливо и се насочваше към служебната квартира. Пак идват гости на Артьом Лесогоров… От какво ли се страхуват толкова? Да е толкова страшен? Глупости! Театърът неведнъж бе виждал автора на пиесата, когато той се появяваше в зрителната зала или се разхождаше по сцената, или стърчеше зад кулисите — обикновен младеж, симпатичен, светлокос, ясноок, с хубава усмивка, жените харесват такива. Между другото…
Театърът откъсна вниманието си от случващото се на сцената и го насочи към чуждото напрежение. Ама разбира се, жена е! Такава била работата, значи! Жена отива на среща при Лесогоров, затова е притеснена, сигурно това е първото й посещение в служебната квартира. Интересно, как ли правят всичко там?
Ето че пулсиращото кълбо от напрежение стигна до жилището на Артьом и притихна, явно Лесогоров я е посрещнал радостно и жената е престанала да се тревожи. Виж ти, а Театърът изобщо не усеща самия Артьом. Защо ли? Може би просто го няма там? Не, не може да бъде, нали някой е отворил на гостенката. Нима младият журналист е толкова равнодушен към нея, че не изпитва никакви емоции? Случват се такива работи, Театърът знае, през живота си е наблюдавал много любовни срещи, а животът му никак не е кратък, цели деветдесет и пет години, от които осемдесет и пет се нарича Театър „Нова Москва“.