Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Той се върна в кухнята.
Собственикът седеше до мръсната маса и изтрезняваше по класическия начин. Пред него стърчеше трилитров буркан, наполовина пълен с вече отгазирана бира. До буркана имаше желязно емайлирано канче. Мъжът го пълнеше с бира, жадно със стонове и въздишки го изпиваше, после отново се вцепеняваше. И така два пъти за няколко минути.
Грязнов седна до масата, като се стараеше да не се опира на мушамата, и се представи:
— Слава.
— Коля — отвърна собственикът. — Искаш ли бира?
— Благодаря, когато съм на работа не пия.
Коля учудено огледа кухнята и попита:
— Ти тук ли работиш?
Слава въздъхна:
— Добре, Коля, къде е Серьога?
— Там няма ли го?
Коля заметна глава към празната стая така старателно, че едва запази равновесие на нестабилната табуретка.
Слава разбираше, че с този човек сега трябва да разговаря пределно просто, затова отвърна с една дума:
— Не.
— Е, значи го няма…
— А кога ще дойде?
— Не знам.
— Той на квартира ли е при теб?
— Не…
— Защо си го пуснал тогава?
— Жена му е змия — заговорнически прошепна Коля. — Понякога не го пуска вкъщи. Тогава Сивия нощува при мен. Честно момче, за всяка нощувка ми мъкне бутилка. Уважавам го!
— Кога нощува тук за последен път?
В объркания мозък на Николай се появиха някои смътни подозрения.
— А ти кой си? — попита строго, но не много уверено той.
— Койчо!
Коля дълго гледа в наглите очи на Грязнов и здравият му разум победи.
— Преди три седмици… или месец…
На Слава му хрумна безобидна, общо взето, идея. Безобидна, защото Сергей Федулкин най-вероятно повече нямаше да дойде тук.
— Виж кво, Коля, ако се появи, предай му, че се е нафотографирал вече, гадината! Волно или неволно обаче е щракнал мой човек, а това точно сега хич не ми трябваше. Ако не ми донесе негатива в зъбки, ще му счупя цялата оптика в тиквата! Ясно ли е?
— Ясно — тръсна рошавата си глава Коля. — А от кого да му предам?
— Кажи му: Боцмана идва.
А. Б. Турецки
1.
— Къде бяха всички те преди две-три години?! Може и да е бил прав Елцин, като казваше, че са си взели толкова суверенитет, колкото са можели да отнесат, а? Но сега тези думи звучат като откъснат от живота афоризъм…
Костя Меркулов се разхождаше из просторния си кабинет, което преди не съм забелязвал да прави, жестикулираше активно, което също не му беше присъщо, и най-необичайното — ораторстваше. Наистина, тълпата митингуващи представлявах само аз.
— Разбира се, от гледна точка на мръсната политика това може да се разбере. Едни подхранваха Дудаев с политическа подкрепа, за да отслабят центъра. Други, в центъра, позволиха на язвата да узрее, за да се убедят нагледно всички субекти на федерацията какво се получава, когато суверенитетът не ти е по възможностите. После се присламчиха всякакви други, хукнаха натам както някога крепостните в Запорожката Сеч! Ако сега в Чечня започне война, не знам кога ще успеят да изсърбат цялата каша. Винаги съм се страхувал, че този пост няма да ми позволи да избягвам политиката и ето че това време дойде. Вече ни препоръчаха какви обвинения да отправяме срещу висшите офицери, които не искат да участват в усмиряването на чеченците.
— Константин Дмитриевич — казах необикновено учтиво, — защо не си вземеш отпуска?
— Чинът ми не позволява вече да си седя на вилата в такова горещо време. Няма да ме разберат. Дори теб няма да пуснат!
— А защо си толкова разгорещен, а, Костя? Или си се изявявал пред генералния с тия същите тезиси?
— Присмиваш ми се — подхвана Меркулов с укор.
— Не ти се присмивам.
— Може и да не искаш, но иронията ти се изплъзва въпреки волята.
Той помълча минута, после произнесе вече с друг, глух и уморен глас:
— Преди час вкъщи имаше огромен скандал, чак стъклата дрънчаха!