Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Аз самата се увличам по китайската медицина, занимавам се и с йога — разказваше жената. — Стана ми интересно що за лекарство е това. Високият каза, че било препарат за всякакви неща. Обаче отговаряше неохотно. Пращаха ги в Москва. Пратката беше голяма, затова я запомних.
Пощенският клон, където работеше жената, се намираше в Петроградски район. До идването на Александър вече бяха изготвени фотороботи на мъжете, изпратили стоката. Беше съставен и списък на всички медицински и биологически научноизследователски институти, разположени в този район. Оказа се, че там е тъпкано с такива. Сред тях, на улица „Професор Попов“, почти до клона, откъдето беше пусната пратката, имаше химикофармацевтичен институт. Естествено, започнаха от него. Като взеха със себе си пощенската служителка, Гоголев, Турецки, няколко оперативници и експерт — доктор на химическите науки — нахълтаха в института. Изплашеният ректор лично ги разведе по аудиториите. Пощенската служителка не разпозна никого от представените й къдрави младежи.
— Не може да бъде — говореше със заекване ректорът, — в нашия институт да се върши нещо забранено! Нашите преподаватели работят тук от дълги години. Познавам всички поименно. Познавам и семействата на много от тях!
— Не се вълнувайте — успокояваше го Александър. — Никой не твърди, че именно при вас се вършат незаконни неща. Но както се пее в песента, някой някъде у нас понякога не иска да живее честно. И ние сме длъжни да проверим всички варианти.
Два дни се разправяха с тоя институт. Преровиха всички лабораторни помещения, провериха реактивите по списък, излазиха всички мазета. Нищо.
По аналогичен начин протече и проверката на намиращото се почти насреща друго ведомство, академичния НИИ. Директорът на института се намираше в момента в Америка. Заместваше го нервна дама над петдесетте със зле измита коса. Дамата нервно наместваше очилата си и отказваше да пусне посетителите в института, като искаше да изчакат връщането на директора.
— А кога ще се върне вашият директор? — попита Гоголев.
Стана ясно, че след два месеца. Наложи се да покажат на дамата съответното нареждане на Маркашин, градския прокурор. След което дамата се покри с червени петна, затвори се в кабинета си и започна да звъни по телефона. Турецки и колегите му влязоха в главното фоайе на института. То предлагаше рядко зрелище. От центъра му тръгваше нагоре вито стълбище. В основата си то беше преградено с масивна врата, заключена с катинар. Изясни се, че по-голямата част от института е дадена под наем. И наемателите могат да ползват стълбището. Сътрудниците на института общуваха помежду си и с останалия свят чрез асансьора. Ако той излезеше от строя, както често се случвало по думите на сътрудниците, въобще не можели да комуникират.
— Такова нещо още не бях виждал — изуми се Александър.
Началникът на „Личен състав“, типична кадровичка с папироса между зъбите, категорично отмести настрана фоторобота на дългокосия.
— Не държим такива — безапелационно заяви тя. — А виж такива — тя забоде папиросата към къдравия, — такива ще се намерят дваминца. И още един имаше. Но той сега работи в Красно село.
Докараните „къдрави“ пак бяха отхвърлени от пощенската служителка.
Кадровичката предложи да им покаже лабораториите на института. На всеки етаж Турецки се изумяваше от картината на пълна, окончателна разруха. Жесток студ, безбройни течове по стените, непоносима миризма на мишки. Тук-таме седяха облечени във ватенки служители.
Турецки се спогледа с Гоголев — едва ли би могло да се създаде нещо в тая мизерия!
Мислите им бяха потвърдени от научен сътрудник в лабораторията по генетика, полупиян общителен мъж на около шестдесет години.
— Какво говорите, момчета! — добродушно възкликна той. — При нас не нещо забранено, при нас и разрешеното не се прави. Как да работиш в такива условия? Гледаш да оцелееш, да не замръзнеш като някой Маугли. — Мъжът стрелна с поглед бутилката със спирт.
— Ефрем Николаевич, мислете, като говорите! — рязко го прекъсна кадровичката.
— Млъквам, млъквам. — Ефрем Николаевич намигна на Турецки.
Съвсем иначе изглеждаха етажите, дадени под аренда. Направо ти иде да възкликнеш „О, Русия — страна на контрастите!“. Просторни холове с кресла и масички, помещения мебелирани съвсем европейски. Лъскави госпожици зад компютрите, баровци в кабинетите. Навсякъде климатици, чистота, цветя. Но и в тези офиси едва ли би могло да се произвежда сложното химическо вещество.