Опасно за живота

— А деликатните мъже? — поинтересува се Турецки.

— Не познавам такива около себе си и своето обкръжение — весело се отзова Гоголев. — Запазихме ти легло в „Октябърски“. Нали не възразяваш?

— Не възразявам. Предишния път поживях при вас нелегално, стига ми. А тук камериерка в бяла премяна ще ми носи кафе в леглото!

— Е, това чак утре. Сега си оставяш багажа и отиваме в кантората!

— На един душ поне нямам ли право? И да се обръсна?

— Имаш — съгласи се с въздишка Гоголев.

Александър огледа просторния двустаен апартамент и подсвирна.

— Какви са тия палати? За чий са ми две стаи?

— Как за чий? — обиди се Гоголев. — Първо, не за чий, а за какво. А второ, вие, Александър Борисович, все пак не сте от най-дребните началници. Да предположим, че поканите някоя дама… деликатна. А тя влезе в стаята и веднага се блъсне в кревата с проснати чорапи на таблата. Как ще се почувства тя, деликатната? А така — хол, спалня. По човешки.

— Нали моята кантора ще плаща! Колко струва такъв апартамент?

— Нищо, ще платят. „Важен“ следовател от Главна прокуратура трябва да изглежда внушително и да живее достойно. За да не възниква у никого желание да му предлага подкуп.

— От твоите уста в божиите уши — откликна Турецки и изчезна в банята.

Гоголев седна да го чака в хола, като превърташе каналите с „дистанционното“. Телефонът иззвъня. Гоголев вдигна слушалката.

— Господине, не ви ли е скучно? — с придихание попита женски глас.

— Немного, но, общо взето, е скучничко… — призна си Гоголев.

— Аз мога да ви развеселя. Да ви поразвлека. Да ви отпусна. По най-разнообразни начини — гугукаше дамата.

— А, познах най-после гласчето ти примамно. Пломбо, я ела на „Литейни“ в стая номер триста и петнадесет, там ще ме повеселиш. Разбрахме ли се?

Слушалката изпращя. Чуха се сигналите за свободно.

— Пеперудки — поклати глава Гоголев.

От спалнята излезе свежо обръснатият, в чиста риза Турецки.

След половин час двамата седяха в кабинета на прокурора на Санкт Петербург Семьон Макарович Маркашин. Семьон Макарович, както и Гоголев, беше долу-горе на една възраст с Турецки. Още при миналото идване на Саша в Питер те лесно минаха на „ти“.

И колелото се завъртя…

Още първия ден беше разпитана отново пощенската служителка, оформила пратката с „полипептид Хуанхъ“. Младата жена разказа, че пратката донесъл висок младеж с дълга коса, вързана на опашка отзад. Кестеняв. Дошъл с микробус „Газела“. Купил доста дървени сандъчета за опаковане. Опаковали стоката направо в колата, тя ги виждала през прозореца. После високият с партньора си, който бил нисичък и къдрав, внесли вече затворените сандъчета. Но няколко кутийки, като че ли пет, останали неопаковани — сандъчетата не стигнали. На тях имало етикетчета „полипептид Хуанхъ“. Наложило се да търсят малък кашон.