Опасно за живота

— Аз помислих — ти каза… — откликна Турецки. — Хайде да поразсъждаваме. Това, че „китайският белтък“ не се разпространява при вас, е в съзвучие с версията. Те съвсем не са идиоти. Тук си произвеждат тихичко наркотика, без да привличат вниманието. А през Москва го продават и разпространяват. Тоест създава се видимост, че препаратът се прави, да кажем, в Москва. Но след провалите: експлозията във влака с изземането на препарата, откриването на наркотика в аптеката и накрая арестуването на Тото — след всички тия провали те са длъжни: първо — временно да спрат транспортирането, второ — да замразят за известно време работата на лабораторията. Обаче да се прекрати за един ден сложен в технологично отношение процес е невъзможно. Помниш ли, вашият консултант от технологичния институт каза, че схемата на производството на това вещество вероятно е две-три седмици. Значи те ще произведат още известно количество. А щом като няма как да го изпратят, производителите могат да се опитат да го пласират тук.

— Е, какво пък, днешния ден го утрепахме, а утре ще нахълтаме в един бардак.

— А аз ще се свържа с Наталия Николаевна. Помниш ли, спътничката ми? — развесели се Турецки.

— Оная, дето работи в хепатитното отделение? Не мисля, че ще може да ни помогне. Пациентите й за доза наркотик или сънотворно каквото искаш ще ти разпра вят. А ако им откажеш — изобщо нищо няма да ти кажат. Не, наркоманите трябва да се хващат на калъпа — със спринцовката и ампулата в ръце.

— Аз все пак ще намина при нея — настояваше Турецки. — Нали сутринта ни е свободна. Кола не ми трябва.

— Върви, разбира се, ти си шефът, ти си решаваш какво да правиш. При това тя има такива красиви очи. Аз на твое място отдавна бих отскочил при нея — с най-сериозен вид отговори Гоголев. — За утре имаме само разпит на шофьора от фирмата „Горячов и компания“. Но с това ще се оправим и без теб. Още повече, по всичко личи, че той е съвсем случаен човек. Блокът, откъдето са изнесли мебелите, е почти напълно изселен заради предстоящия основен ремонт. Явно престъпниците са замъкнали гарнитурата във входа половин час преди да дойде камионът, и са чакали там. Всъщност ти вече си в течение.

Александър кимна. В този момент запиука мобилният му телефон.

— Ало, Слава, ти ли си?

Плътният баритон на Грязнов изпълни целия кабинет на Гоголев. Докато Вячеслав възбудено разказваше нещо на Турецки, Гоголев започна да се стяга за тръгване.

— Е, какво става там при вас? — попита той, когато разговорът свърши.

— Намерили пистолета, с който са убили нашия приятел и колега Фрязин. Цял месец мина от убийството, но са го намерили! Явно Фортуна е благосклонна към нас.