Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
До този момент Стела не се беше връщала към спомена — той бе прекалено болезнен, за да го съживява отново. Но сега тя позволи на гледките и звуците отново да обземат сетивата й, за да може да потърси решение. Върху десницата си отново усещаше вкопчването на Деорк. Ноздрите й можеха да подушат яростта му. Точно пред нея пламва синият огън, готов да погълне света. Около нея тълпата мърмори и пищи в ужас. Местните осъзнават, че се случва нещо ужасно. Недалеч стои Компанията — мисли! Не извръщай поглед! — Манум и Индретт, Фемандерак, Кърр и хауфутът, Хал, някак размазан, сякаш стои на две места едновременно — или може би протегнат над тях. Лийт, хванал някакъв сияен предмет, който сигурно е Джугом Арк. Как й се искаше… как… Желанията нямат значение.
Гласът на синия огън изревава към събраните, които потъват в ужас. Сетне блясва ослепителна светлина, принудила всички наоколо да закрият очи. Само Стела не можа да закрие очите си, защото нейните ръце бяха вързани. И тя видя Лийт да скача върху кутия и да се провиква към нея:
— Стела!
Викът беше необичайно настойчив, обгърнал раздираща емоция. Тази интензивност я бе разкъсала далеч по-силно от всичко, изпитвано в присъствието на Деорк. Чувството на Лийт беше много дълбоко… бе усетила и някакво друго присъствие, пламтящо…
… пламтящо като огнения стълб, отнесъл я от мазето на Фоилзи в Лулеа, за да й покаже някогашните приятели… пламъкът, който се бе влял в ръката й…
… а Кърр им бе разказвал истории сред снега, легендите на Първородните… за децата от Дона Михст, дирещи огъня на Най-възвишения, поемащи по Огнепътя с пламък в себе си…
… студен мраморен под в мрака, вие й се свят. Ужасно възрастен мъж, приличащ на жив труп, се самоизцелява. Студеният му и жесток глас претърсва ума й — търси Десницата, която държи Джугом Арк… и насред агонията й спира, за да се взре в нещо дълбоко в нея. В същия пламък.
Джугом Арк, Огънят от съня й в мазето, Фуирфадът на Дона Михст. Пламъкът е същият. Тя знаеше тайната.
И ако Рушителят отново надникнеше в ума й, той също щеше да узнае. И всичко щеше да бъде изгубено.
Сякаш призован от мисълта, копринените завеси на паланкина бяха отметнати от гнусното му лице. Стела изпищя, а Рушителят се усмихна.
— Нима съм толкова неприятен? В Брудуо има жени, които убиват съпрузите си след една нощ, прекарана с мен, вярвайки, че с това получават по-голям шанс да станат мои спътници. Всички жени ще ти завиждат. — Усмивката напусна лицето му като разядена. — А сега ела. Има нещо, което искам да чуеш.
В сумрака неколцина люде се бяха събрали около познатия син пламък. Вероятно дори не подозират, че му предоставят от силата си, мрачно помисли Стела.
— Направете път за кралицата на Брудуо! — обяви Неумиращият. Мъжете се изправиха и се поклониха дълбоко, докато тя биваше довличана по-близо до гладния пламък. — Говори! — заповяда повелителят.
— Нося ви добри новини, господарю! — долетя далечен глас. — Примамихме тъй наречената фалтанска армия в капан. Двадесет хиляди от тях изпратихме на смърт!
Стела стисна очите си, но един от мъжете я бе сграбчил за раменете, така че тя не можеше да затули и уши.
— Колко остават? — попита Неумиращият, а сричките му бяха като ледени игли.
— Хората ми прецениха, че оцелелите са не повече от тридесет хиляди, болшинството от които са в лошо състояние. Продължиха към Каскин. Наблюдавахме ги, докато навлязат в Редана.
Лицето се обърна към нея.
— Чу ли, Стела? Двадесет хиляди погинали! Въобще не се налага да отделяме мисли за Фалта. Нашите съюзници вършат всичко сами! Каква награда ще искаш, кралю на Фавония?
— Шанс да ви служа още по-усърдно — отвърна покорно гласът. Огънят леко почервеня. — И моля да ми разрешите да изпратя хора към Инструър, за да довърша делото, в което предишните ви слуги са се провалили.
Неумиращият протегна напред ръката си. Пламъкът се сгърчи като от болка.
— Не се ли надценяваш? Нима мислиш да се превърнеш във владетел на Фалта?
Сега в отвръщащия глас се долавяше болка, сякаш вкопчен в огромен пестник.
— Простете ми, господарю! Желанието ми е единствено да служа под властта ви!
Рушителят разтвори пръсти, а гласът се превърна в писък, несвършващ писък.
— Това място е запазено за друг — обяви Рушителят, без да обръща внимание на долитащото откъм пламъка страдание. — Властта над Фавония ще ти бъде достатъчна. Скоро ще прекрача Иннската порта като победител. Сам видях образа.