Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Той отдръпна ръка. Пламъците се оттеглиха в отговор, смалявайки се до въгленчета. Писъците замлъкнаха. Потискаща тишина се разстла над лагера.
— Видя ли? — обърна се Рушителят към Стела, докато я повеждаше обратно към носилката. — Разбираш ли най-сетне? Армията, предвождана от селския ти приятел, е осакатена още преди да се е сблъскала с моята. Плановете ми са изготвяни и усъвършенствани в продължение на хилядолетия — а благодарение на теб, зная какво възнамерява да направи моят Враг. Неговият план вече е в действие. Трудно е да бъде променян, защото замислите му винаги се опират на слабоволеви смъртни. Докато моите планове са гъвкави. Сега имам теб, сега съм готов да заловя Десницата на Най-възвишения за себе си. Ще имам ръка, която ще носи Джугом Арк! А ти — тези думи сведоха гласа във фамилиарен тон, — ти ще си тази, която ще ми го доведе.
Армията на Лийт прекоси Алениус още един, последен път — при Турту Дунижа, столицата на Пискасия. Местните наизлизаха от домовете си и се събраха върху насечената на тераси земя, за да гледат как войниците прекосяват тесния въжен мост. Това забавление продължи целия ден — последните коли прекосиха нестабилното съоръжение точно преди лъчите на залеза да напуснат обширната долина.
Фалтанските предводители прекосиха моста едва на следващата сутрин. Благодарение на Манум знаеха, че владетелят на Пискасия е сред предателите, затова очакваха да срещнат съпротива или някаква измама, целяща да ги забави. Но до този момент не се бяха натъкнали на нищо такова. Доколкото можеха да видят, наблюдаваха ги единствено фермери и рибари. Дори в самия град не срещнаха противници. Възнамеряващ да въздаде малко справедливост, да отмъсти мъченическата смърт на Аркоса на Пискасия — останал верен на Фалта дори и след измяната на своя владетел — Лийт поведе малка група конни стражи към двореца. Той се оказа празен, видимо напуснат прибързано. Изглежда кралят бе узнал за пристигането им и беше избягал.
Пълководците останаха да нощуват в замъка, възползвайки се от запасите в кралските килери. На сутринта ги събудиха звуците на сбрана тълпа.
Пет хиляди бяха изпълнили градския площад, награбили всевъзможни сечива, изживяващи се като оръжия. Те посрещнаха Компанията със слаби възгласи. Един, който щеше да говори от името на импровизираната армия, пристъпи напред с видима неохота. Членовете на Компанията стояха нащрек, защото това можеше да крие някакъв номер.
Говорителят с омазана коса прочисти гърло и хвърли нервен поглед към Джугом Арк.
— Чухме за армията ви — чепато изрече той, като че слаб във фалтанската лингва франка. — Хората казват, че отивате да се борите с брудуонците. Нам те не са неизвестни. Те често преминават през Пискасия на път за пазарите на роби в Хамадабат. Те лъжат, крадат, отнасят се с нас като към скотове. Кралят не прави нищо, за да ни защити, затова го прогонихме. Искаме да дойдем с вас и да се сражаваме с брудуонците, за да не нападат повече земите ни.
Изрекъл речта си, мъжът бързо пристъпи обратно сред редиците на тълпата.
Лийт се обърна към генералите си. Попълненията никога не бяха излишни — събраните тук до голяма степен щяха да компенсират загубите, понесени при прекосяването на Лешоядова гуша — само че видът им не пораждаше увереност. Фалтанските предводители се посъветваха, сетне Джетарт пристъпи напред.
Мъжът от Инч Чантър говореше тихо, но гласът му се разнесе из всички кътчета на площада. Някой трябваше да подсилва думите му. По навик Лийт се огледа за Хал, ала брат му не го беше придружил до замъка. Както впрочем и родителите му. Юношата напрегна паметта си: къде беше ги видял за последно?
— Ако поемете да се сражавате срещу брудуонците, шепа от вас може и да доживеят да се завърнат у дома — рече прямо той. — Останалите ще погинат. Дори и да ви раздадем хубави оръжия, тази орис е неизбежна.
От тълпата започна да долита недоволно мърморене.
— Не подлагам храбростта ви на съмнение. Как бих могъл, след като вие сте се събрали тук, готови за саможертва. Но за вас би било по-добре да останете тук, да защитавате семействата си и да се готвите за зимата. Така че ако брудуонци пробият редиците ни, вие ще бъдете готови да ги посрещнете.
Недоволството сред тълпата се усили. Ясно беше, че събраните не възнамеряват да се вслушват в подобни съвети, пък били те и разумни. Тъй като не искаха да се стига до сблъсък — съмняваха се, че биха се измъкнали невредими — предводителите на фалтанската армия се качиха на конете си и поеха към моста.