Дясната ръка на Бога

Ден след напускането на Турту Дунижа стана ясно, че фалтанската войска е следвана. Група пискасианци, далеч по-многобройна от събраните на площада, ги следваше пеш и на коне.

— Ще трябва да ги храним — бе казано на Лийт. — Те ще ни забавят. Същинско бедствие.

Но излезе, че няма пискасиански водачи, с които да разговарят. Нямаше и време да разговарят с всеки пискасианец поотделно.

Оставаха двадесет и три дни. Сега Алениус се бе стеснила, а земята от двете й страни изглеждаше пуста — както от растителност, така и от обитатели. Само на места се издигаше някое и друго дърво. На втория ден след Турту Дунижа започна да вали — слаб дъждец, но подпомаган от упорит източен вятър. Водата носеше със себе си впечатление за застоялост, като че бе престоявала с месеци в облаците. Двадесет и два дни. По бреговете на Алениус личаха следи от наводнението, което, според срещнатите местни, беше връхлетяло местността миналата пролет. Грамадни стволове, избелели от слънцето, лежаха като изтървани подпалки. Високо над реката личаха дири от водата й. В продължение на дни войниците трябваше да си проправят път през довличаните останки. Това породи напрежение у предводителите. Осемнадесет дни. Дъждовете спряха в същия ден, в който на отсрещния бряг на реката изникна малък градец. Някой каза на Лийт, че това поселище се нарича Саумон, само че младежът беше прекалено изморен, за да се грижи за подобни детайли. Всяка сутрин ставаше още със зората, закусваше набързо, за да язди до здрач, през което време непрекъснато слушаше, обсъждаше и планираше, докато не му се завиеше свят. Шестнадесет дни. „Армията“ на Пискасия бе останала някъде назад. По съвет на генералите Лийт забрани на колите да спират за тях. Надяваха се, че така пискасианците ще бъдат принудени да се върнат вкъщи. Загърнатите със сняг Уодраниански планини, наблюдавали целия им преход през рибарските земи, сега потънаха отляво. Тринадесет дни. Малка група зле екипирани наемници се спусна от планината, за да предложи услугите си на войската. Лийт прие, макар че генералите му го посъветваха противното, но в крайна сметка Стрелата бе посочила и уодранианци. Всичко опираше до единството.