Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Какво значение има? Ако наистина ни търсеха, до сега можеха да ни хванат.

— Вярно. А те те търсеха през първите няколко дни. Но, както каза Мара, теб те защитават. Все едно, смятам, че вече отдавна ги няма.

Рибата изпадна от ръката на Кайл.

— Няма ги? Искаш да кажеш, че са заминали? Накъде?

— Кюон, разбира се. Нахлуването. Уреждаха потеглянето, когато аз и момчетата се писахме доброволци да те проследим.

Преследвача пусна вълчата си усмивка.

— Съжалявам, че аз трябва да ти съобщя лошите новини, момко, но предполагам, че просто не си толкова важен, нали?

Кайл зина смаяно.

— Тогава, в името на Черния ловец, защо се убиваме да търчим през половината Стратем?

— Така. По-хубаво в безопасност, отколкото да се каем.

— Не вярвам, гръм да го удари! — Кайл се замъчи да отвори меха.

— Ей, не се разстройвай сега! Работите се оправят. Помниш как ти казах, че си покровителстван, нали?

— Да — за какво ставаше дума?

Преследвача извъртя брадичката си настрани:

— Да видим дали желаят да говорят сега.

Пустошта си проправи път през клонки и храсти. С него вървеше възрастна жена, тумбеста и кривокрака, с лице с цвета на твърдо дърво. Носеше светли, поръбени с козина, кичури пера и мидени черупки, кожи. Мекото потракване на черупките бе в унисон със стъпките й и Кайл не се зачуди как тя успява да се движи безшумно през горите. Той я разпозна — и неговото племе имаше шамани, мъже и жени, лечители, жреци и даже военни вождове. Той се изправи, за да я посрещне.

Пустошта кимна на Преследвача.

— Това е Джанбахашур — толкова мога да го произнеса.

Обърна се към нея:

— Преследвача. Кайл.

Те се поклониха. Усмивката й беше широка и разкри големи бели зъби. Кайл бе поразен от широките бразди над тъмнокафявите й очи. Сякаш ги гледаше от пещера.

— Благодаря за защитата — каза той.

Тя се засмя.

— Помогнахме с малко — поде жената на талийски. — Вие свършихте повечето.

Кайл много се озадачи от това, но пак се поклони.

— Отивате на запад — продължи тя. — Ние ще помогнем.

Пустошта и Преследвача се спогледаха.

— Как? — попита съгледвачът. На Кайл му се стори, че Преследвача искаше да зададе друг въпрос — защо? — но добрите маниери го спряха.

— Ние ще отворим път. Вие минавате по него. Вървите на запад.

— Лабиринт?

Джанбахашур повдигна вежди и се усмихна.

— Път, пътека, казвайте му както искате.

Никой от войниците не проговори — явно не желаеха. Кайл се запита дали пък не е негов ред да каже нещо. Реши да не е толкова добре възпитан.