Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Кайл се озърна, спогледа се с Преследвача и направи въпросителен жест. Другият му кимна успокоително.

— Един от вашите приятели наблюдава моите хора, както и трябва да бъде — каза Джанбахашур. — Те също го наблюдават. Това е добре. Да правим иначе би било глупаво, а ние не искаме да губим времето си за глупости. Повикайте го тук.

Преследвача направи някакъв знак на Пустошта и той заслиза надолу по склона.

— Готово е — продължи Джанбахашур и посочи в средата на широкия кръг. Кайл не видя нищо, просто празна скала. Тя се усмихна на недоумението му.

— Гледай по-внимателно. Не бързай.

Кайл засенчи очите си от залязващото слънце и присви поглед към равното пространство. В началото все още не виждаше нищо, после забеляза, че повърхността и въздухът около центъра на кръга леко потрепват, сякаш се беше вдигнал прах. Докато гледаше, пясък и прах се раздвижиха върху скалата, завъртяха се все по-бързо, станаха неясни и изчезнаха, като че отнесени от невидим вятър. Заслуша се внимателно и едвам можа да различи висок шум, като от водопад, дочуван от далечно разстояние.

Кайл погледна Джанбахашур:

— Какво е това?

— Както ти каза, пътека на Вятъра.

— Не прилича на нищо, което съм виждал — отбеляза Преследвача. — Но аз не познавам тези Лабиринти. Каквото съм видял, беше повече като разкъсвания, клисури и дупки.

Джанбахашур презрително махна.

— Пфу. Груба сила. Злоупотреба със същината на нещата. Ние не използваме такива мъчителни средства. Просто отклоняваме природните пътища, съсредоточаваме и пренасочваме силите. Ако искаш да извадиш костилката на плода, можеш да го хвърлиш на земята и да го настъпиш; можеш и да дръпнеш бавно и внимателно там, където той ще се раздели, докато не се отвори самичък.

При тях дойдоха и Кокошката и Пустошта. Джанбахашур нетърпеливо ги подкани с ръка да вървят:

— Вървете. Бързо. Не спирайте. Няколко стъпки, струва ми се. Вървете.

Преследвача даде някакъв знак, Пустошта протегна юмрук напред и направи крачка. На Кайл донякъде му заприлича на поздрав, но не беше го виждал преди. Пустошта пристъпи към размазания участък въздух с присвити като за битка колене и ръце на хълбоците. Щом се доближи, протегна ръка. Джанбахашур, застанала до Кайл, изсъска предупреждението си. В този миг Пустошта просто изчезна. Трудно беше да се каже, но на Кайл му се стори, че го бяха дръпнали напред със страшна сила, сякаш някой гигант или бог. Старицата въздъхна с облекчение:

— Добре. Сега и ти. Върви.

Преследвача тръгна напред заедно с Кайл, когото жената улови за ръка.