Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 158
Перейти на страницу:

– Не ти ли хрумна сам да се обадиш в полицията и да кажеш, че вещите им са у теб? – попита Патрик.

Оле Скрападжията изправи гръб и скръсти ръце на гърдите си.

– Нали казах на Хенри.

– Какво? Да не искаш да кажеш, че Хенри е знаел за това? – възкликна Йоста.

Хенри неведнъж бе проявявал небрежност, но нямаше смисъл да се ядосва на човек, който вече не беше между живите и не можеше да се защити.

Патрик огледа кашоните.

– Би трябвало да се поберат в колата, как мислиш?

Йоста кимна.

– Да. В краен случай ще смъкнем седалките и ще стане.

– Е, крайно време беше – засмя се Оле. – Трябваха ви повече от трийсет години, за да дойдете да ги вземете.

Йоста и Патрик го зяпнаха, но се въздържаха от коментар. Понякога най-добре беше да си замълчиш.

– Оле, какво ще правиш с всички неща, които си събрал? – попита Йоста, не успявайки да се въздържи.

Почти го обземаше паника, като гледаше поразителното количество предмети наоколо. Малката му къща не беше модерна, но той се гордееше, че я поддържа чиста и спретната и че не станал един от онези самотни мъже, които са се заринали с боклуци.

– Човек не знае кога ще му потрябва нещо. Ако всички бяха пестеливи като мен, светът щеше да изглежда различно, бъдете сигурни.

Патрик се наведе и опита да вдигне един от кашоните, но изпъшка тежко и се отказа.

– Ще трябва да го пренесем заедно. Твърде тежък е.

Йоста го погледна изплашено. Една контузия можеше да съсипе остатъка от голф сезона.

– Предпочитам да не вдигам тежко. Трябва да си пазя гърба.

– Хайде, хващай кашона.

Йоста осъзна, че номерът няма да мине. Приклекна неохотно и вдигна едната страна на кашона. Прах погъделичка носа му и той кихна няколко пъти поред.

– Наздраве – каза Оле Скрападжията и се усмихна толкова широко, че разкри три липсващи горни зъба.

– Благодаря.

Йоста помогна на Патрик да натовари кашоните в багажника. Макар да мрънкаше, той усети как го изпълва приятно нетърпение. Може би в кутиите имаше нещо, което да им даде така необходимата следа. Но най-вече се радваше, че ще може да каже на Ева, че са открили вещите на семейството ѝ. Дори и да се сецнеше, щеше да си струва.

* * *

За разнообразие с Карина бяха решили да не стават рано. Снощи той работи до късно и реши, че е заслужил да си поспи.

– Боже – каза Карина и сложи ръка на рамото му. – Още съм сънена.

– И аз. Но никой не е казал, че трябва да ставаме.

Шел се намести по-близо до нея и я придърпа към себе си.

– Мм... твърде съм изморена.

– Искам само да се погушкаме малко.

– Да бе, сигурно – каза тя, но изви чувствено шията си.

В същия момент мобилният телефон на Шел звънна остро от джоба на панталоните му, които висяха от другия край на леглото.

– Не вдигай – каза Карина и се притисна до тялото му.

Но звъненето продължи и накрая Шел не издържа. Стана, дръпна панталоните си и извади телефона. На дисплея пишеше „Свен Никласон“ и той побърза да вдигне, натискайки няколко бутона едновременно.

– Ало, Свен? Да, не, не спя – каза Шел и погледна часовника. Минаваше десет. – Откри ли нещо?

Свен Никласон говори дълго, а Шел го слушаше с нарастваща изненада, като отговаряше единствено с кратки мънкания и хъмкания. Карина го гледаше с любопитство, излегната на една страна и облегнала глава на ръката си.

– Може да те посрещна на летището – каза той накрая. – Оценявам, че ме включваш. Не всички колеги биха го направили. Информира ли полицията в Танум? Гьотеборг? Да, може би така е по-добре, предвид положението. Да, вчера имаше пресконференция и те изглеждат доста заети с тяхното си разследване. Сигурно вашият човек, който беше там, ти е разказал. Можем да го обсъдим, като се видим. До скоро.

Шел почти беше останал без дъх, когато затвори. Карина му се усмихваше.

– Предполагам, че става нещо голямо, щом Свен Никласон идва насам.

– Представа си нямаш – каза Шел, стана от леглото и започна да се облича. Умората му се беше изпарила. – Представа си нямаш – повтори той, този път по-скоро на себе си.

* * *

Ерика събираше завивките в гостната. Ева си беше тръгнала. Искаше да вземе със себе си материалите, но Ерика я помоли вместо това да ѝ направи копия, за което всъщност трябваше да се сети още в началото.

– Ноел! Не удряй Антон! – викна тя към всекидневната, без дори да се налага да види с очите си каква е причината за шумотевицата.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)