Сребристи сенки [bg]

След миналата нощ мислех, че на Сидни ще й е трудно да остане сама, но на слънчева светлина тя беше безстрашна, а и „торбата е номерата“ на Джаки беше при нея. Двамата си взехме заедно душ — който беше възхитителен и мъчителен — а после тя ме отпрати, когато пристигна огромната й закуска.

— Не давай всичко на Хопър — предупредих я.

Сидни се ухили и ми махна за довиждане.

Долу, в казиното, беше по-спокойно, отколкото през нощта, но хазартът продължаваше. Тъкмо в това беше цялата прелест на Невада. Хората не преставаха да си опитват късмета, независимо по кое време от денонощието. Намерих маса с четирима играчи около нея, с лесни за разчитане аури, и се включих в наддаванията. Но въпреки значителното си преимущество не можех да го демонстрирам, за да не привлека вниманието на персонала на казиното. И въпреки че през по-голямата част от времето печелех, се стараех не по-малко често и да губя, за да разсея евентуални подозрения. Дори почерпих играчите с по едно „Блъди Мери“ в чест на настъпващата зора, което ми осигури доброжелателно отношение и същевременно влоши играта им.

Нямах намерение да се оттеглям, но след два часа вече бях спечелил достатъчно прилична сума, за да се върна при Сидни. Възнамерявах да остана само за още две раздавания на картите и проверих набързо аурите на играчите преди началото на следващото наддаване, когато нещо привлече вниманието ми. Всъщност бях го забелязал още преди, но не му бях обърнал особено внимание. Когато използвах духа, за да огледам аурите на съперниците ми, неволно улових и тези на останалите около мен. Странното днес беше, че много хора имаха жълто в аурите си. Жълтото — понякога оранжевото, което също виждах в изобилие наоколо — беше цветът на мислещите академични умове. В аурата на Сидни имаше много жълто. А това не беше нещо, което се среща често, особено сред закоравели комарджии и определено не и по това време на денонощието. Онези, които играеха понякога за развлечение или заради тръпката на нещо ново, идваха вечерта, а не рано сутринта. Клиентите на казината в ранните часове бяха твърдото ядро, в голямата си част отчаяни играчи… и аурите им би трябвало да го отразяват.