Кралица на въздух и мрак [bg]

Кийрън вече беше пребледнял от болка — желязото го нараняваше много повече, отколкото Марк. Китките му кървяха, ожулени там, където желязото ги докосваше.

— Споменаха някакви заложници — каза той най-сетне, докато преваляха невисок хълм. — За чия ли смърт ще бъдем разменени?

— Много скоро ще научим — отвърна Марк.

— Страхувам се. — В гласа на Кийрън имаше неподправена откровеност. — Мануел Вилялобос беше в Сколоманса, докато се криех там. Той е ужасен човек. Няма нищо, което не би сторил. Повечето от членовете на Кохортата ми се струват по-скоро последователи, отколкото лидери, дори Зара. Тя прави онова, което й каже баща й, онова, на което са я научили, макар да са я научили на омраза и жестокост. Той прави онова, което прави, защото иска да причини болка на хората.

— Да. Именно това го прави опасен. Не е от онези, които наистина вярват в каузата.

Марк се огледа наоколо, тъкмо минаваха покрай участък, поразен от мора. Беше започнал да свиква с гледката на съсипани земи, изпепелена трева и мъртви дървета, сякаш от небето се беше изляла киселина.

— Можем да имаме доверие на Кристина — каза почти шепнешком. — Тя и сега със сигурност търси помощ.

— Забеляза ли нещо любопитно? — попита Кийрън. — Обан не ни попита за нея. Не ни попита къде може да е отишла и кого може да е потърсила.

— Навярно си дава сметка, че не знаем.

Кийрън изпръхтя.

— Не. Мануел изобщо не му е казал, че Кристина беше с нас. Помни ми думата. Предпочита Обан да не се ядоса, че е оставил един ловец на сенки да избяга.

— Какво изобщо прави Мануел с Обан? Не се засягай, но Обан не ми се струва най-блестящият от братята ти.

Кийрън присви очи.

— Той е пияница и чукундур.

— Но амбициозен чукундур.

Кийрън се изкиска против волята си.

— Струва ми се, че Мануел подклажда амбициите на Обан. Вярно е, че Кохортата няма никакво влияние над баща ми, но вероятно се надяват да имат влияние над следващия крал на тъмните елфи, който и да е той. Някой слаб, когото ще им бъде лесно да манипулират. Обан би бил съвършен за това.

Превалиха друго възвишение. Марк виждаше кулата да се издига в далечината, черен бодил, пронизващ синьото небе. Беше прелитал над Тъмната кула с Дивия лов, но никога не бе влизал в нея. Никога не бе искал.

— Защо Мануел смята, че скоро ще има нов крал? Баща ти е крал толкова отдавна, че никой дори не си спомня как е изглеждал крал Брам.

Кийрън хвърли поглед към кулата. Откъм Обан и останалите напред избухна нов изблик на смях.

— Може би защото се е насъбрал много гняв към баща ми. Чувам някои неща от Адаон. Шепот на недоволство. За това, че кралят е посял мор в земите ни. За това, че обсебеността му от ловците на сенки остави хората му разделени и в мизерия. По-възрастните сред тъмните елфи му нямат доверие от изчезването на Първия наследник. Смятат, че не е положил достатъчно усилия да я намери.

Марк се сепна.