Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Обичайният му за народа на Ауле тъмно-кафяв кафтан беше запасан с широк колан с такава неподражаема красота, че хобитът не можа да откъсне взор от него, дори сълзи избликнаха под клепачите от безкрайното множество едри скъпоценни камъни, вплетени в тънки златни и сребърни нишки. Камъните се събираха в сложен орнамент, изобразяващ блестящ дракон, в чиито очи горяха два едри смарагда, а алени рубини образуваха изливащия се от устата му пламък.

-Какво знание искаш да получиш? Какво чакаш от Ученичеството си? - попита отново Черното джудже.

-Знание как да се справим с новопоявилото се Копие на Тъмнината! - без заобиколки заяви Фолко и за кой ли вече път за времето на пътуването си те с Торин и Дребосъка подеха разказа си, като нетърпеливо прекъсваха един друг...

Фолко завърши повествованието си със срещата с елфите Авари и Нощната господарка. Той призна пред стопаните, че е използвал тайната Дума не за да постигнат тънкостите на несравнимото им майсторство, а за да научат повече за племето им, за Великия Орлангур, за Дома на Високия, за Стражата, която го заобикаля, за Небесния огън и за това, какво имат намерение да правят господарите на Дълбинните слоеве в случай на война между силите на Олмер и хората и елфите от Запада.

-Какво пък, ние ви изслушахме... - бавно проговори най-старшият от стопаните, който носеше изумителния колан. - Ние получихме вече тази вест от Наугрим. Но, полуръсте, ние няма да се включим в тази война на чиято и да е страна и не ти трябва да се спускаш в нашата Зала на Кралете, за да чуеш същото от устата на владетелите ни. Ние имаме друга задача и друг труд. Ти вече знаеш, че ние крепим скелета на Земята. И ще добавя, че се налага честичко да си имаме работа със страшните творения на Вечната нощ, която властва зад границата на Последния слой, под корените на Арда. Техните пламъци и зъби, равни на които няма и не може да има в Горния свят, постоянно терзаят тялото на Арда и ни се налага да им се противопоставяме. Така че ние си водим своя война, полуръсте. В хорските дела не сме се месили от векове, елфите на Запада са ни чужди, освен това не сме им простили и никога няма да им простим за Наугла-мир, нашата светиня. Телхар от Ногрод я изкова с наша помощ и доста от нашите ходиха в далечния, сега покрит от водата елфически град, за да изкупят съкровището. Елфическите предания далеч не всякога са искрени... Освен това никакъв смут сред кралете и повелителите на западните страни няма да разтревожат нито Средното княжество, нашите приятели и съюзници, нито Авари, от древни времена, вървящи ръка за ръка с нас, нито пък Великия Орлангур, нашият благодетел... Освен ако Отецът ни, вековечният Ауле Ковачът, се яви тук и ни помоли да помогнем на залеза, единствено тогава ще се намесим... - завърши речта си Черното джудже.

-Но за ученици ще ви вземем с охота! - избуча друг от стопаните, стоящ зад дясното рамо на замлъкналия. - Особено вас, сродници... За колената на Народа на Дурин никога не е била затворена нашата врата и не е наша вината, че толкова рядко тропате по нея.