Изтръгнати от корен [bg]

Магнатите не спираха да ми крещят. Още по-лошо беше, че самата аз изпитвах чувство за вина. Бях разбрала, че нещо не е наред. Ако бях действала по-бързо, ако лично бях изгорила книгата, още щом я намерих… Захлупих лице в парещите си шепи.

Марек обаче застана до мен и изкрещя на благородниците с авторитета на окървавеното копие, което още държеше в ръка. Той удари с него по масата.

— Тя уби звяра, който можеше да погуби Соля и още дузина мъже! Нямаме време за подобни безумия. След три дни поемаме към Ридва!

— Никъде няма да ходим без заповед от краля! — дръзна да изкрещи в отговор един от министрите. За негово щастие стоеше от другата страна на масата, извън обсега на принца. Въпреки това той се сниши, когато Марек се наведе, свил железен юмрук и пламнал от свещен гняв.

— Той е прав — намеси се остро Алоша, като сложи ръка пред Марек и го принуди да се изправи, за да я погледне. — Сега не е моментът да започваме война.

Половината магнати покрай масата ръмжаха и се караха; обвиняваха Росия, обвиняваха мен, обвиняваха даже горкия отец Бало. Тронът стоеше празен начело на масата. От дясната му страна седеше кронпринцът Зигмунд, стиснал здраво пръстите на двете си ръце в един юмрук. Гледаше го, без да продума, докато другите си разменяха викове. От лявата страна на трона седеше кралицата. Още носеше златния венец на Рагосток и пригладена, лъскава рокля от черен сатен. Вяло забелязах, че чете някакво писмо: до лакътя й стоеше пратеник с празна торба и неуверено изражение. Явно току-що бе влязъл в залата.

Кралицата се изправи.

— Господа. — Всички глави се обърнаха към нея. Тя вдигна писмото — малък, сгънат лист, на който вече бе счупила печата. — Забелязана е росийска войска, напредваща към Ридва. Ще бъдат там на сутринта.

Никой не отрони и дума.

— Трябва да загърбим опечалението и гнева си. — Аз я гледах изумено: истински портрет на кралица — горда, непокорна, с вирната брадичка, а гласът й отекваше ясно в каменната зала. — В този момент Полния не бива да показва слабост. — Тя се обърна към кронпринца, който я гледаше също като мен, слисан и учуден като дете, с полуотворена уста за думи, които не идваха. — Зигмунд, изпратили са само четири роти. Ако събереш войската, която вече е свикана пред портите на града, и тръгнете веднага, ще имате числено превъзходство.