Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
Вдигнах ръка и извиках: „Калмоз!“ Облаците отвън се свиха в тъмен възел като гъба и рукна дъжд, от който ме посипаха пръски; през прозореца влетя мълния и скочи в ръцете ми като ярка, съскаща змия. Аз я стиснах, заслепена от бялата светлина, оглушена от пронизителните стонове наоколо; не можех да дишам. Запратих я надолу към звяра. Отекна гръм и политнах назад. Проснах се болезнено на площадката сред пукот, дим и остра, горчива миризма.
Лежах по гръб и треперех, от очите ми се стичаха сълзи. Ръцете ми пареха и ме боляха, и от тях се вдигаше дим като утринна мъгла. Не чувах нищо. Когато очите ми се проясниха, отгоре ми се бяха навели двете ужасени прислужници, които мърдаха беззвучно устни. Вместо тях говореха внимателните им ръце, които ми помагаха да стана. Марек и трима войници стояха в подножието на стълбите и предпазливо побутваха с копия главата на чудовището. То лежеше неподвижно и димеше пред почернелите стени.
— Прободи окото му за всеки случай — заповяда Марек и един от стражите забоде острия връх дълбоко в кръглото, вече премрежено око. Тялото не потрепна.
Закуцах надолу по стълбите, подпирайки се на стената, и се свлякох разтреперана на стъпалата над главата на чудовището. Каша помагаше на Соля да стане; той вдиша ръка към лицето си и с опакото й избърса кръвта по устата си, гледайки задъхано звяра.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Марек.
Мъртво, съществото изглеждаше още по-неестествено. От тялото накриво стърчаха несъразмерни крайници, сякаш луда шивачка беше съшила заедно части от най-различни кукли.
Гледах отгоре кучешката муцуна, прострените крака, тлъстото змийско тяло и в съзнанието ми бавно се промъкна спомен; картина, която бях зърнала с крайчеца на окото си, докато се опитвах да не чета.
— Песоглавец — казах аз. Изправих се толкова бързо, че се наложи да се подпра на стената. — Това е песоглавец.
— Какво? — обади се Соля. — Какво е…
— От бестиария! Трябва да намерим отец Бало… — Аз замълчах, втренчила поглед в звяра, в невиждащото му, замъглено око, и внезапно осъзнах, че това няма да стане. — Трябва да намерим книгата — прошепнах аз.
Олюлявах се и ми се повдигаше. Скочих на крака и едва не паднах върху тялото, за да стигна до коридора. Марек ме хвана за ръката и ме вдигна. Тръгнахме към „Чаровников“ заедно със стражите, стиснали копията в готовност. Тежките дървени врати бяха провиснали на пантите си, разцепени и напръскани с кръв. Марек ме избута към стената и даде знак с глава на хората си: те ги хванаха и отместиха.
В библиотеката цареше погром: счупени лампи, преобърнати, разбити писалища. Само тук-там мъждееше по някоя светлинка. Етажерките лежаха преобърнати върху купищата книги, които се бяха изсипали от тях. Масивната каменна маса в средата на залата се беше разцепила и хлътнала надолу. Бестиарият стоеше разгърнат в самия й център върху прах и отломки и само една лампа още светеше над неопетнените страници. На пода лежаха три тела, натрошени и захвърлени, потънали в мрак.
Марек замръзна на място. После изкрещя:
— Повикайте Върбата! Повикайте…
Той скочи напред и падна на колене до най-далечното тяло. Обърна го и лампата освети лицето на мъжа. Лицето на краля.
Кралят беше мъртъв.
Глава 23
Залата се изпълни с хора, които крещяха един през друг: стражи, слуги, министри, лекари, всички се бяха скупчили колкото могат по-близо до тялото на краля. Марек назначи трима войници да го пазят и изчезна. Изтикана до стената, затворих очи и се свлякох до една етажерка. Каша си проби път до мен.
— Нешке, какво да правя? — попита тя, като ми помогна да седна на една табуретка.
— Отиди да доведеш Алоша — помолих я аз. Инстинктивно търсех някого, който ще знае какво да прави.
Беше щастливо хрумване. Оказа се, че един от помощниците на Бало е оцелял: избягал и се покатерил в каменния комин. Един от стражите забеляза следите по огнището и разпиляната пепел. Откриха го вътре, целият тресящ се от ужас. Извадиха го, дадоха му да пие, а после той се изправи и ме посочи:
— Тя беше! Тя го намери!
Виеше ми се свят, призляваше ми и още треперех от мълнията. Всички закрещяха срещу мен. Опитах се да им обясня за книгата, да им кажа, че през цялото време е била в библиотеката, но те не търсеха обяснения, а изкупителна жертва. В ноздрите ми нахлу миризма на борови иглички. Двама войници ме хванаха за ръцете и предполагам, щяха да ме отведат още в същия миг в тъмницата или нещо по-лошо — някой каза: „Тя е вещица! Ако й позволим да си възвърне силата…“