Драконите на сломеното слънце [bg]

Докато за негов най-голям срам влачеха Бича на Ансалон в неизвестна посока, само на няколко мили от него, в Квалиност, Говорителят на Слънцето и владетел на народа на Квалинести, даваше бал с маски. Маскарадът бе нещо относително ново и непознато за елфите — човешки обичай, представен им за пръв път от самия Говорител, чиято кръв имаше нещо общо с чуждата раса благодарение на неговия баща, Танис Полуелф. Елфите по правило презират навиците на човеците, но маскарадът ги очароваше. Гилтас го бе въвел през 21-ва година в чест на възкачването си на трона, около двайсет години по-рано. Честването се бе превърнало в традиция и понастоящем се смяташе за връхната точка на социалния живот през годината.

Поканите за важното събитие се намираха трудно и елфите ги ценяха. Обикновено идваха членовете на Дома на Краля, Водачите на Дома, всички от Талас-Ентия — Сенатът на елфите, — както и мрачните рицари, истинските управници на Квалинести. В добавка присъстваха двайсет девойки-елфи, подбирани лично от префект Палтейнон, бивш член на Сената, а понастоящем главен магистрат, назначен да наглежда Квалинести от самите мрачни рицари. Привидно Палтейнон изпълняваше длъжността на съветник и наставник на Гилтас. Но в столицата бе по-добре известен с духовития прякор „Кукловода“.

Младият владетел Гилтас все още не беше женен и засега тронът оставаше без наследник, а и скоро не се очакваше такъв. Не че младежът изпитваше някаква особена неприязън към брака, но изглежда все не можеше да се престраши за подобна стъпка. Женитбата е важно решение, казваше на придворните той, и не бива да бъде предприемана, без да си я обмислил изключително внимателно. Ами ако допуснеше грешка и избереше неправилната съпруга? Така целият му живот би могъл да се провали, да не говорим за живота на нещастната девица. Не ставаше дума за любов. Никой не очаква от един крал да бъде влюбен в жена си. Бракът му имаше за цел политическо единство; това схващане Палтейнон поддържаше особено стриктно, така че вече бе избрал няколко момичета, които бяха особено обещаваща партия и произхождаха от най-изтъкнатите (и богати) фамилии в Квалинести.

През последните пет години Префектът лично бе привиквал на маскарада по двайсет девойки, за да ги представи за одобрение на Говорителя на Слънцето. Гилтас танцуваше с тях, заявяваше, че ги харесва до една, съзираше във всяка по някое добро качество, ала така и не можеше да реши. Палтейнон контролираше по-голямата част от живота на Говорителя — също прочут под името „марионетния крал“, — но нямаше как да принуди Негово величество да си избере съпруга.

Беше почти един след полунощ. Говорителят бе танцувал с всяка от девиците по веднъж, за да угоди на своя наставник, но с никоя втори път, понеже втори танц би значел, че е направил избор. След всеки танц кралят се оттегляше на мястото си и наблюдаваше празненството с объркано изражение, сякаш решението коя от красивите жени да бъде следваща го хвърляше в мрачно отчаяние и напълно разваляше удоволствието му от забавата.