Прокобата на Господаря Гад [bg]

А изгубиха и утехата да виждат Анделейн само на около левга отляво. От изгрев до залез всеки поглед се впиваше в източния хоризонт и виждаше пустота, от която така и не се появяваха конниците на Корик. Сол по сърцето начесто се отклоняваше към най-близкия хълм и изтичваше догоре, за да погледне надалече, и пак се връщаше при другите задъхан, без да ги зарадва с нещо. Можеха само да си представят кошмари наяве, с които да обяснят отсъствието на Корик.

Приемаха негласно, че дори многобройна глутница не би надделяла над двамина от Кръвната стража, яхнали своите ранихини Хурин и Брабха. Значи са се натъкнали на малка армия от Злотворни, смятаха в отряда, макар Протал да възразяваше, че Корик може да е изминал много левги в търсене на река или друго място, където вълците да загубят следите на групата. Доводът на Върховния владетел беше разумен, но под окървавената луна звучеше някак кухо. На лицето на предводителя Куаан сякаш се беше врязала увереността, че шестима от бойците му вече са загинали.

Затова в здрача на четвъртия ден излязоха потиснати на брега на Митил. Отляво стърчеше стръмно възвишение, което сякаш бележеше пределите на Анделейн и бдеше над северния бряг. Ивицата чакъл в подножието беше тясна и едва можеха да минат в колона по един покрай канарата, но Протал избра тази пътека пред навлизането в буйното течение на реката. Единствено Тувор яздеше пред него, когато поеха на изток.

Разпръснати по неволя, конниците бяха твърде уязвими и всички кривяха шии, за да гледат към върха на скалата. Още не бяха подминали препятствието, когато чуха вик отгоре. Между камъните се надигна Терел.

Отвърнаха ликуващо на поздрава му, забързаха и попаднаха в широка тревиста долина, където два ранихина и пет мустанга пасяха встрани от реката.

Мустангите бяха съсипани — краката им се подгъваха, едва събираха сили да се хранят.

Пет, повтори си Томас. Внушаваше си претръпнал, че е сбъркал в броенето.

От хълма вече слизаше Корик с петима Ратници. Куаан кресна гневно, скочи от коня си и хукна към него.

— Айрин! Къде е Айрин? В името на Седемте, кажи какво й се случи!

Корик не отговори, докато не застана пред Протал заедно с Ратниците. В очите на Томас те бяха чудата група — петима бойци, преливащи от вълнение, смелост и скръб и един страж, безстрастен като патриарх. Не би могъл да познае дали Корик изпитва задоволство или болка.

В едната си ръка държеше издута торба, но не каза нищо за нея отначало. Поздрави Протал и продължи:

— Върховен владетелю, виждам, че си добре. Преследваха ли ви?

— Не видяхме преследвачи — угнетено отвърна Протал.

— Добре, щом е тъй. И ние смятахме, че сме изпълнили задачата си.

Протал кимна и Корик подхвана разказа си.