Прокобата на Господаря Гад [bg]

— Ето какво ни казват най-древните предания — в безкрая преди да бъде сътворено Времето, дошъл Създателя, както майсторът влиза в своята работилница. И тъй като на Сътворението е присъщ стремежът към съвършенство, Създателя се посветил изцяло на задачата. Първо изградил арката на Времето, за да има къде да съществува сътвореното… а за ключов камък на тази арка предназначил необузданата магия. Така Времето можело да устои на хаоса и да се съхрани. После сътворил и Земята под тази арка. Трудил се цели епохи, оформял и отнемал части, опитвал и отхвърлял отново и отново, за да не остане причина сътвореното от него да го упрекне накрая. И когато Земята станала прекрасна за неговия взор, дал живот на обитателите й — същества, които да въплъщават с живота си неговата жажда за съвършенство. Не пропуснал да им дари начините самите те да търсят съвършенството. Когато приключил, обзела го гордост, каквато познават само онези, които създават.

— Уви, не разбирал Отрицанието или пък забравил за него. Заел се със задачата, като си мислел, че безупречният труд е достатъчен, за да сътвори съвършенство. Но когато гордостта му била удовлетворена за пръв път, той се взрял внимателно в Земята, за да се порадва на гледката… и бил съкрушен. Дълбоко в недрата й, макар че не била негово дело, се криела прокобата на разрухата — такива могъщи сили, че можели да разпилеят на прах майсторското му дело.

— Тогава разбрал или си спомнил. Може би открил, че Отрицанието винаги е било до него и е насочвало ръката му. Или узнал, че бедата е в самия него. Няма значение. Разярен от мъка и поругана гордост, той започнал битка с Отрицанието — в себе си или до себе си — и накрая в безмерния си гняв го запратил от безкрайността на космоса долу на Земята.

— Уви! Ето как Презиращия станал пленник на Времето. И така сътвореното от Създателя станало свят на Презиращия, който можел да го изтезава както му хрумне. Защото самият Закон на времето, направил възможна арката, с действието си пазел Господаря Гад, както го наричаме сега. Съгласно този закон нищо сторено не може да бъде заличено. Оскверняването може да бъде преживяно и изцелено, но не и премахнато, сякаш не го е имало. Така Господаря Гад станал мъчител на Земята, а Създателя не може да го възпре — защото собствената му постъпка изпратила Отрицанието тук.

— Наскърбен и смирен, Създателя видял какво е сторил. И за да не бъде съвсем безнадеждна участта на Земята, той се опитал да помогне заобиколно на сътвореното от него. Напътствал Владетеля основател как да изработи Жезъла на закона — оръжието срещу Отрицанието. Но самият Закон, по който е сътворена Земята, не позволява нищо повече. Ако Създателя поискал да смаже Господаря Гад, би унищожил Времето… и тогава Презиращия би се изтръгнал отново на свобода в безкрая, за да го скверни както поиска.

Тамаранта помълча. Разказа историята простичко, без никакво чувство да оживи старческата й немощ. Но по някое време крехкият глас убеди Томас, че говори за съдбата на цялата вселена… и собствените му премеждия са само мъничка частица от огромен сблъсък. В този миг чакаше настръхнал още какво ще каже тя.