Кръвта на боговете [bg]

- Богове, видя ли това? - извика Марк Антоний.

Знаеше не по-зле от Октавиан, че бъдещето им е в ръце­те на Агрипа. Ако приятелят на Октавиан се провалеше, ле­гионите нямаше да могат да прекосят гъмжащото от хищни галери море и да се надяват, че ще оцелеят. Антоний все още го беше яд, че не е знаел за тайното построяване на флота в Авернското езеро.

- Кое? - попита Октавиан, без да го поглежда.

- До най-близкия горящ кораб при онази скала, два кора­ба наляво. Онзи, който току-що се преобърна. Приятелят ти се справя добре въпреки численото превъзходство на Секст.

Флотът на Агрипа беше малоброен, макар да наброяваше почти петдесет галери. Октавиан подозираше, че някои от ко­рабите са по-скоро за показ или примамка за Секст Помпей. Разбира се, някои от тях се биеха с пълни екипажи, докато други само се опитваха да направят таран, като се носеха с пълна скорост сред останалите. Пред очите на Октавиан един кораб удари с носа си друг и проби корпуса му. Нападателят обаче не успя да се освободи и двете галери останаха закле­щени. Екипажите им се сражаваха на палубите не само за да спечелят, но и да решат кой ще остане на кораба, който не потъва. Октавиан видя гребящите назад гребла и разбра, че нападателят е някой от капитаните на Помпей. Гребците на Агрипа се изсипваха на палубата при всяка атака, след като прибираха греблата и ги завързваха с вериги. Това бе опасна тактика, тъй каго ставаха уязвими за други кораби, но числе­ното превъзходство бе от жизнена важност, поне според пре­ценката на Октавиан.

Макар да знаеше, че корабите на Агрипа са с червени плат­на, бе почти невъзможно да се каже със сигурност кой печели. Някои от галерите на Агрипа се клатеха като дебели старици на най-малкия полъх на вятъра и Октавиан можеше само да си представя постоянния ужас на хората в тях - как очакват всеки момент да се преобърнат и да потънат в студеното море. Бяха в сравнителна безопасност, докато гребците работеха, но веднага щом и те се включваха в боя, корабите ставаха опасно неста­билни. Поне един вече беше потопен от съвсем слаб сблъсък с противника.

- Можеш ли да кажеш кой има надмощие? - попита Марк Антоний.

Гласът му звучеше напрегнато и Октавиан го погледна, пре­ди да поклати тлава. По-възрастният мъж беше изнервен, както и можеше да се очаква предвид големия залог и невъзможност­та да повлияе на изхода от сражението.

- Никой засега - каза Октавиан. После добави почти шепне- шком: - Нищо не мога да направя оттук.

Погледна към слънцето и видя, че са прекарали тук цялата сутрин. Минаваше пладне, а двата флота все още се сражаваха, все повече и повече кораби лумваха в пламъци, потьваха или се преобръщаха. Хиляди мъже вече бяха станали жертва на огъня, меча или водата. Масовият сблъсък в началото се беше превър­нал в уморено боричкане, изпитание на издръжливост и воля, в което всеки капитан рискуваше с още един враг или просто гледаше да се дръпне настрани, за да могат гребците му да си поемат дъх. В това нямаше нищо красиво, осъзна Октавиан. Ня­как беше очаквал, че ще е различно. Реалността бе друга сякаш двама стари боксьори се блъскаха слепешком, вече окървавени, но въпреки това неспособни да паднат, тъй като са се вкопчили един в друг. Бъдещето му зависеше от равновесието и Октавиан отправи молитва към Юлий и Марс Агрипа да се справи.