Колелото на Осхайм [bg]

— Ключът трябва да бъде отнесен до центъра. Никой никога не се е измъкнал оттам. Това е едно от малкото места, които би трябвало да са сигурни. Ако Мъртвия крал, слугите му или който и да било друг отиде да го търси, няма да се върне.

Прочистих гърло.

— Мисля, че пропускаш една важна подробност. Никой никога не се е измъкнал оттам.

— Точно в това е смисълът, Джалан. Не я пропускам.

— Аз… — Бях се натикал в Ада, понеже ми липсваше кураж да си призная, че съм страхливец. Реших да не изпадам пак в подобна ситуация. — Виж сега. Ще ти го кажа направо. Не подкрепям никой план, който не включва връщането ми обратно, и това е положението. Сигурен съм, че има далеч по-способни доброволци, готови да свършат… тази работа.

— Аз ще го направя — обади се Снори. И двамата го пренебрегнахме.

Гариус не откъсваше поглед от мен.

— Има още една подробност. Ти не отиваш там просто за да занесеш ключа на сигурно място — отиваш там да го използваш. Колелото е източникът на нашите проблеми и ключът е единственото, което може да го спре. Ти отиваш там, за да завъртиш Колелото назад. Ако се провалиш, то ключът ще бъде на място, стигането до което е опасно, а измъкването — невъзможно, но ако успееш, тогава светът няма да се разцепи, ще можеш да се върнеш и всички ще изживеем предопределения ни живот.

Издишах облекчено. Старецът беше луд. Някой трябваше да го смени като наместник и тогава всички можехме да си седим кротко, докато Червената кралица се върне да ни спаси. Ако е още жива.

— Да. — Снори явно нямаше нужда от убеждаване. — Трябва да тръгнем още днес.

И двамата го пренебрегнахме.

— Дядо Гариус. — Опитах се да вложа в гласа си съчувствие. — Колелото на Осхайм… то не е истинско колело, знаеш ли? То е тунел дълбоко под земята, който обикаля в кръг, широк цели мили. Не може да бъде „завъртяно“.

— То е машина. Така ми каза Кара — обади се Снори. — То е машина, която е променяла света хиляда години и продължава да го променя. Била е пусната — значи може и да бъде спряна.

— Интересно — отбелязах, с което имах предвид „затваряй си плювалника“. Защо, по дяволите, Снори гореше от такова желание да се втурне към Колелото на Осхайм, нямах представа. Погалих се по брадичката, сякаш обмислям думите му, и се опитах да не звуча прекалено раздразнено. — Тунел, машина или каквото е там, то е огромно и не можем да го завъртим назад.

— Обаче можеш да го изключиш — каза Гариус. — Ако разполагаш с правилния ключ.