Колелото на Осхайм [bg]

— Но там имаше некроманти… Аз лично видях Едрис Дийн! Сигурно замислят нещо… Канализацията!

— Ти самият се погрижи за това слабо място, Джалан, а и няма признаци за атака. Изглежда, Мъртвия крал е загубил интерес към това нападение.

— Но… защо? Защото пратихме лича му обратно в Ада? — В това нямаше смисъл. Той почти ни беше видял сметката. Защо ще се отказва?

— Един търговец би попитал какво се е опитвал да спечели противникът ни. — Гариус се облегна с трепване. — Защо му е да хаби силите си тук, срещу този град?

— Защото Червената кралица ни изостави. Какво по-подходящо време да нападне Вермилиън?

— Ти мислиш за онова, което ценим ние, Джалан, а не за онова, което цени Мъртвия крал. Какво го е грижа него за Вермилиън? Или пък за целия Червен предел? Има много градове, много места, където живите могат да бъдат превърнати в мъртви много по-лесно, отколкото в сърцето на Червения предел, независимо къде е Червената кралица.

— Всичко това заради ключа? Всичко това? — Не ми изглеждаше възможно, макар че докато го изричах, ключът на Локи се вледени върху гърдите ми.

— Какво друго би му донесло по-голяма полза?

— Но… — Сложих ръка върху ключа. — Той не го получи. Защо ще се отказва сега?

— Не знам, Джалан. Но знам, че силата му не е безгранична, а изгледите му за победа, която би му осигурила ключа, намаляха, когато личът избяга, а защитите ни се оказаха по-трудно преодолими, отколкото може би е очаквал.

— Или пък е намерил някакво друго съкровище — избоботи Снори зад рамото ми.

— Вярно. — Гариус не показа никакво раздразнение от прекъсването на варварина. — Обмислих и тази възможност. Но какво друго би го задоволило?

Една ужасна мисъл се разгърна в съзнанието ми и колкото и да се мъчех да я натикам обратно в малка спретната точица от възможност, не искаше да си отиде.

— Защо те изобщо дойдоха тук?

— Кой? — Гариус премести поглед от Снори към мен.

— Неродените. — Под нозете ми се бяха изтърколили толкова много мили, а ето че се оказах пак в началото на всичко. Тогава двамата със Снори отново бяхме в тронната зала на Червената кралица и отново говорехме за мъртвите. А вечерта на същия ден се бях сблъскал с Неродения принц в операта — място, където никога не е ставало нищо хубаво. — Защо неродените изобщо дойдоха тук?

— Дойдоха, за да доведат на този свят друг нероден. Могъщ. — Гариус ме гледаше със странна напрегнатост. — Трябва да е бил могъщ, за да рискуват двамата най-велики слуги на Мъртвия крал да влязат зад стените на Вермилиън, когато Червената кралица е в града.

— Сестра ми.

— Ти нямаш сестра, Джалан…

— Едрис Дийн я уби в утробата на майка ми в нощта, когато дойде в двореца. Видях как мама проверява корема си с твоя орикалкум точно преди нападението. Светлината… беше все едно слънцето е слязло на земята… — Ръката на Снори ме стисна за рамото в миг на съчувствие, после ме пусна. — Сестра ми ме прогони от Ада. Ако ме беше хванала, аз щях да съм нейният вход към света. Мисля, че се опита да влезе през татко, когато той умря. И отново през Дарин, когато загина на стената. Нещо се опита да влезе през него.