Колелото на Осхайм [bg]

— Очите му се отвориха. Очите на генерал Мартус се отвориха и си помислих, че ще се изправи като другите, които бяхме загубили, мъртъв и луд, и ще трябва да го съсечем. Всички момчета надигнаха мечовете и брадвите си… бяхме оставили копията, за да потърсим нещо, което сече. Онези, дето нямаха мечове, бяха взели брадви, касапски ножове, каквото намерим… Никой не искаше да му нанесе първия удар. Все пак той беше принц и наш генерал.

— Той обаче не скочи. Тялото му… се размърда… но така, все едно нещо го ядеше отвътре. Костите му… чухме ги как се чупят и той изглеждаше пълен с гърчещи се змии. Цялата му плът хлътна… само очите му не се промениха. — Давио сподави един хлип. — Продължиха да ни гледат. А после… после…

— Просто ни кажете фактите, капитане — намеси се Гариус с глас, нелишен от любезност. — Колкото по-бързо ги изречете, толкова по-малко белези ще оставят те.

— Да, наместнико, сър. — Мъжът си пое дъх. — А после онова нещо изскочи от него. Цялото беше в кръв, като одрано куче, само че с очи, с очите на генерал Мартус. Разкъса го отвътре, все едно беше чувал, в който са го сложили да се удави, и хукна като светкавица. Батран Дийнс се опита да го спре. Бързак е този човек. Хвърли се върху него, докато минаваше. Спипа го с две ръце. Но онова нещо му се изплъзна, а той запищя. Там, където го бе докоснал, плътта му се беше стопила, нямаше я… Видях костите на ръцете му. — Капитанът заби очи в пода.

— Ето я наградата на Мъртвия крал — казах аз. След толкова дълго време сестра ми най-после беше излязла на света. Не чувствах нищо — само пустота.

За момент стояхме безмълвно, обмисляйки дълбочината на лайната, в които сме затънали. Аз бях изгорил баща си и половината град, в който живеех, бях загубил двама братя и си бях спечелил смъртоносна неродена сестра — всичко това за един-единствен ден. Съмнявах се, че е възможно да се вместят повече нещастия между два изгрева.

Гариус заговори пръв.

— Трябва да отнесеш ключа на север.

— Това е лудост. Мъртвия крал ще ни хване и ще си го вземе! — Вече не се чувствах в безопасност зад стените на Вермилиън, но все пак бях в много по-голяма безопасност зад тях, отколкото извън тях.

— Мъртвия крал не ви хвана по целия път от Тронд до Умбертиде. А онова пътуване ви отне месеци. — Гариус погледна Снори, сякаш търсеше потвърждение. — Когато ключът стои на едно място, тогава го намира. Докато е тук, целият град е изложен на риск.

— И къде ще го занесем? Искаш просто да бягаме, докато не паднем от ръба на света ли?