![Колелото на Осхайм [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/2/koleloto-na-oshajm-bg-download.jpg)
Колелото на Осхайм [bg]
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-863-3
- Переводчик: Иван Б. Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Колелото на Осхайм [bg]». Краткое содержание книги:
— Всъщност, като се замислих, задръж камъка. Не мисля, че изобщо можеш да го повредиш. — Макар че го исках, бих предпочел да прекарам следващата минута, гледайки как той го разбива в парапета, отколкото в битка един на един срещу грозното му чудовище.
Двойното се хвана на въдицата. Не го очаквах. И все пак се включих в представлението, надавайки отчаян вик „не!“, докато той удряше предмета в стената. Човек трябва да избягва побойниците, но често жестоката им жилка позволява да бъдат манипулирани.
— Не! — крещях аз, сякаш той блъскаше в рамките на вратите родното ми дете. Когато най-сетне успя да изтръгне някакво дребно парченце, метална халка или нещо подобно, никой не бе по-изненадан от мен да види как цялата странична дръжка остана в ръката му. Винаги бях мислил за свещения камък като за железен ананас, недосегаем за каквато и да било вреда.
— Ето! — Той се ухили. — Съмнявам се, че още е свещен. Всъщност дори не е цял. Какво ще кажеш за това, принц Джалан?
Не помня да съм му отговорил. Всъщност следващото, което помня, е, че се намерих в хоризонтално положение, на някакво легло, в стая с дъбов таван.
— Какво? — Никога не съм бил особено изобретателен в първите реплики, като идвам в съзнание.
Лицето на Лиза де Вийр изплува на фокус над мен. Надигнах се рязко и едва не ѝ разбих носа с чело. Миша стоеше откъм задната табла на леглото, притиснала Ниа към гърдите си. Снори заемаше рамката на вратата, с гръб към нас.
— Двойното! — Потупах се по кръста с надеждата да намеря дръжката на меча си. — Къде е Двойното?
Лиза посочи наляво и леко нагоре, а Миша — надясно и надолу. Сякаш и двете говореха едновременно, но не можех да различа думите през звъна в ушите си. Станах със залитане от леглото, намерих меча си на близкия скрин и избутах Снори встрани.
Лютив дим изпълваше площадката отвън. Десет метра от парапета липсваха и в дупката стърчаха само нацепени останки от колоните. Човешкият паяк, изглежда, се беше върнал в състоянието си на разпилени крайници и видях, че строго погледнато и двете сестри са били прави относно местонахождението на Двойното. Парченца от него бяха полепнали по стените и от двете страни на вратата.
Снори каза нещо, но аз успях да различа само думата „избухна“.
— Мама му стара! — Обърнах се към стаята. — Да се махаме оттук!
— Къде ще идем? — Виждах, че Снори крещи, макар че трябваше да положа усилия да го чуя.
— Във Вътрешния дворец. Там е най-безопасно. Гариус също може да е там. — Трудно чувах собствения си глас през звъна в ушите си. Взех един от фенерите от полицата на камината и изведох Лиза и Миша от убежището им. — Бързо. И тихо. — И ги поведох навън от това място, което не можех да си представя, че някога отново ще чувствам като дом. Минахме между разпилените човешки останки — червен урок за това как църквата награждава прекаленото любопитство у духовниците си. Явно разглобяването на свещения камък в разрез със строгите заповеди водеше до превръщането ти в няколкостотин дребни кървави парченца.
21.
— С колко мъже разполагаш? — Гариус седеше на трона на баба, подпрян на възглавници, а от двете му страни стояха двама елитни гвардейци в броните си от огнен бронз. Още десет такива бяха наредени из залата, някои окървавени от тазнощната работа.
— Около шейсет. — Аз стоях пред подиума със Снори зад рамото ми. — Десетки други са пръснати из двореца. Пратих офицери да ги съберат на портите.
Гариус ме изгледа с едното си тъмно око. Другото беше затворено от юмрука на Хертет. Чичо Хертет отишъл в стаята на Гариус в кулата след смрачаване. Седмица по-рано бях попитал чичо си защо не се премести във Вътрешния дворец, след като вече е наместник, но той бе поклатил глава и ми бе казал, че мислел по-ясно на високо.
— Пък и освен това хората те безпокоят само ако е за нещо важно. Сто стъпала хвърлят различна светлина на въпроса кое има значение и кое е само губене на време.
— Хертет? — попитах сега. — Намериха ли го? — Трябваше да е сред мъртвите. Клането в Миланския дом беше щателно.
— Не още. — Гариус докосна подутото си око. — В къщата имаше пожари и част от задната стена е паднала. Може да се окаже, че не ни е по силите дори да преброим мъртвите. Но не съм чул да се е спасил. — Поклати глава и скръбта му изглеждаше искрена. — Глупаво момче. — Може би помнеше детето, а не мъжа, заел неговото място.
— Трябва да взема колкото хора имаме и да се върна при Апанската порта. — Изречението не звучеше като нещо, което бих казал аз, но пък, от друга страна, ако мъртвите нахлуеха на пълчища, никой от нас нямаше да види следващия залез.