Искрено ваш Шурик [bg]

Естествено, Шурик беше въвлечен във всички перипетии на балетния живот, който постепенно заемаше централно място в семейството.

Сега, когато Стовба пристигаше от Ростов, Шурик й отстъпваше своята стая и се преместваше в бабината, за Мария приготвяха походно легло при Вера, но то обикновено оставаше празно: Мария се настаняваше до майка си и се наслаждаваше на близостта й.

Вечер Стовба ходеше с Мария на балетни спектакли и усвояваше ролята на майка на балерина. Когато гледаха „Дон Кихот“, Мария седя с вкопчени една в друга ръце, като замръзнала, а след края на спектакъла каза на майка си:

— Ще видиш, че моята Китри ще бъде по-добра.

Ролята на Китри беше най-голямата й мечта.

Стовба се примири: в ръцете на Вера момичето наистина се превръщаше в балерина.

Понякога Лена се отчайваше: плановете на Енрике се рушаха един след друг. Той вече беше получил американско гражданство и молеше Лена да се срещнат в някоя социалистическа страна, до която тя можеше да стигне с туристическа група, но Лена се страхуваше, че ако някой научеше за това, вече никога нямаше да може да излезе от Русия. Самият Енрике искаше да дойде в Русия, но този вариант беше най-опасният според Лена, тя беше сигурна, че ще го тикнат в затвора: имаше лоша предистория, а сега вече беше и американец.

От време на време по сложни пътища си разменяха писма и снимки. Енрике разглеждаше снимките на дъщеря си и се възхищаваше на приликата й с покойната му майка. Самият той беше станал зрял мъж, беше надебелял, Лена беше отслабнала и лицето й едва напомняше онази светлоруса матрьошка, в която Енрике беше се влюбил безумно преди десет години. Но в характерите им имаше нещо общо, което очевидно ги бе събрало навремето: ако не бяха снимките, нямаше да се познаят, ако се срещнеха на улицата, но препятствията разпалваха страстта до безумие.

Когато дойде за пореден път, Лена разказа на Шурик за една нова възможност да замине, този път съвсем абсурдна, а на всичко отгоре изискваща още няколко години чакане и една гнусна измама. Именно за гнусната измама разказа Лена на Шурик една нощ в кухнята, докато Мария и Вера дълбоко спяха.

В Ростов на Дон в трети курс в селскостопанския институт учел лозарство някакъв прокомунистически испанец когото някакъв лош вятър бил довял при донските казаци. Той бил дете на едно от онези испански деца, които бяха отгледани от съветската власт, и както става обикновено с двукратно променялите местожителството си хора, имал тотално объркани представи. Въпросният Алварес още на дванайсетгодишна възраст се върнал от Москва в Испания, а сега отново дошъл в бившата си родина да получи образование, което в Испания получава всяко селско момче, и то без да се откъсва от лозето. Бил на двайсет и пет, тоест малко по-млад от Лена, твърде невзрачен наглед и влюбен в Лена до диария. Това не било никаква шега, защото всеки път, когато се срещали у някаква приятелка на Лена, наистина го хващало жестоко стомашно разстройство.