Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Искрено ваш Шурик [bg]

Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:

„Писателите може да бъдат обвинявани в безнравственост. Както и художниците, и инженерите. Но да се обвинява литературата в нещо такова, е абсолютно безсмислено. Творчеството е божествен дар. Дар на свободата. А нравствените закони са предписание за човешкото поведение. Влечението ми към семейния роман е мой личен начин да изживея темата за семейството в съвременния свят. Живеем в сложно време, когато традиционната институция на семейството е подложена на големи изпитания и дълбоки промени. От човека се иска наново да решава въпроси, които на нашите предшественици са изглеждали напълно решени. Моите романи не са рецепти, а покани да се вгледаме в живота…“ Людмила Улицкая
1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 153
Перейти на страницу:

И двамата били напълно сигурни, че им предстои проста и бърза формалност. Така и щяло да бъде, ако Стовба била гражданка на Полша. Предложили на Ян да му дадат виза за Русия и да сключи брак с гражданката на Съветския съюз според съветските закони. Това отново било забавяне, протакане, но в края на краищата — не и отказ. Стовба си заминала, а Ян останал във Варшава да чака съветска виза. Чакал я месец и половина. Енрике на два пъти му пращал пари, като вече се оглеждал за по-голям апартамент в Маями. През тези шест седмици Ян не си губел времето — влюбил се безумно в прекрасна полякиня и когато съветската виза пристигнала, вече бил венчан в католическа черква и документиран в американското посолство като съпруг на съвсем друга жена, а не на очакващата пристигането му Лена Стовба. Енрике се скарал с брат си за цял живот, но това не променяло нещата.

Вера слушаше, трогната до дъното на театралната си душа — всичко беше необикновено, рисковано, възхитително. Сега вече Вера ронеше сълзи. Любов, като дългосвиреща плоча на съдбата… И с нея се бе случило така… Години, изгубени в чакане… Горкото момиче… Горката Мурзик…

Вера прокарваше паралели между своята собствена нещастна женска биография и Ленината, опитваше се да внуши тънката мисъл за липса на гъвкавост, за други възможности, които са отворени пред младата жена с нейната външност и характер, за възможността на света да има друг мъж, който би могъл да й замени… И така нататък…

Лицето на Стовба се озлобяваше, очите й издаваха скука — тя четеше мислите на Вера Александровна и предпочиташе собственото си романтично нещастие пред който и да е друг вариант. Също както някога самата Вера… Не, в живота й не бе имало никакъв друг мъж!

На хипотетичния друг мъж, за когото намекваше, Вера също подхвърляше от време на време, че положението му е неопределено, тя остарява, би искала да го види женен, а и за момичето трябва да се помисли.

Послушният Шурик, вътрешно ужасно настръхнал, се измъкваше с шега:

— Веруся, вече опитах веднъж, наложи се да се разведа…

Вера се сепваше: отива твърде далече с намеците си.

Но всъщност важното беше друго: от време на време Стовба заговаряше, че трябва да си вземе Мария в Ростов.

Това не биваше да се допуска по никакъв начин и Вера спешно се захвана с уреждането на велика съдба за Мурзик.

Разбира се, никой не можеше и да си представи какви усилия струваше на бившата скромна счетоводителка от спомагателния театрален персонал да организира солидно ходатайство за балетното училище, пред самата Головкина.

Най-сетне настъпи денят, когато по време на късния вечерен чай, единственото им събиране без Мария, Вера тържествено съобщи на Шурик:

— Досега не ти казвах, за да не излезе преждевременно… С една дума, Мурзик е приета в хореографското училище при Болшой театър.

Вера направи дълга пауза в очакване на възторга на Шурик, но той не реагира, както трябваше.

— Обадиха се на София Николаевна Головкина… Разбра ли?

— Ами да — кимна Шурик.

— Не, не си разбрал! — почти избухна Вера. — Това е най-доброто балетно училище в света. Там подбират едно момиче от сто. Два пъти водих Мурзик на предварителни изпити и тя се представи много добре.

— Но, Веруся, какво чудно има в това, та ти толкова много работи с нея!

— Да, Шурик! Мога да кажа, че станах опитен педагог през последните години. През мен минаха сигурно повече от сто ученички! — Вера малко преувеличаваше — в нейния кръжок идваха обикновено осем до десет ученички и техният общ брой за всичките години при всички случаи беше под петдесет. — Не съм имала по-способна ученичка. Как само схваща всичко! От половин дума, от половин дума! Но какво ли изобщо мога да им дам — основите на ритмиката, на пластиката, театралната азбука… А в училището идва съвсем друг контингент. Само деца, които вече са ходили в балетни студии, някои вече са работили на станок. Често деца на балетисти. А Мурзик има вродени качества. Прекрасна гъвкавост, отскок, отличен музикален слух. И, разбира се, поразителна вътрешна пластика. Това е несъмнено за мен. С една дума, намериха й само един недостатък — ръстът. Малко е височка за балерина. Впрочем Лавровски например винаги е харесвал високите… Но, първо, не се знае кога тя ще спре да расте. Това може да стане и достатъчно рано. И, второ, самите натоварвания, които получават ученичките там, също забавят растежа. Това е известно. Всички балерини са достатъчно дребни отчасти и защото от най-ранна възраст работят много и се ограничават в храненето.

1 ... 116 117 118 119 120 121 122 123 124 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)