Искрено ваш Шурик [bg]

Сега лежеше, обградена с три маси: вдясно — тоалетката с кремовете и лаковете, вендузите и лекарствата, вляво — преместеното плътно до леглото бюро с пишещата машина, преводите, речниците, но и с плетката, картите за пасианс и телефона, а на самото легло, над корема й, беше разположена трета маса — лека разтегателна, измислена от самата нея и конструирана и изработена по поръчка от сръчен дърводелец. До тоалетната масичка стоеше изработена от същия дърводелец етажерка с вратички отдолу, зад които се криеха унизителните предмети от първа необходимост.

В затвореното стайно съществуване времето ставаше разлято и аморфно, денят с лекота се превръщаше в нощ, закуската — във вечеря и Валерия се стараеше да запълва безформеното време по всички възможни начини: с принудително-строг режим, телефонни разговори в определени часове на деня, радионовини, телевизионни предавания — всяко нещо на мястото си, по часове, по дни от седмицата. И приятелките бяха разпределени по дни от седмицата. Впрочем за Шурик беше направено изключение: само той можеше да се отбива при нея освен във вторник по всяко време на деня и нощта…

През дългогодишното си боледуване тя не бе изгубила приятелките си, те дори бяха станали повече. Как, откъде се вземаха? Порастваше дъщерята на някоя приятелка и ето — вече се отбиваше у Валерия с полско списание, да преведе статия за неизвестния в Русия Салвадор Дали или за нов модел поли… Идваше обидена от живота маникюристка и оставаше като приета в дома приятелка и почитателка. Идваха, за да получат приятелството й, бивши съученички и колеги, съседки по стая от болници, в които бе лежала, случайни спътници от времената, когато още можеше да пътува до санаториуми, и бивши лекуващи лекари, и стари любовници…

Жени със здрави крака, подвижни и мускулести, страдаха от самотата си, а Валерия разпределяше в тефтерчето си посещенията им така, че никое да не се застъпва с друго… За много хора беше мъчителна тайна, а за Валерия — решена гатанка: трябва винаги нещо да предлагаш, да даваш, да подаряваш, в края на краищата — поне да обещаваш. Шоколадче, ръкавички, усмивка, бисквити, комплимент, шнола, приятелско докосване.

Доброжелателността й беше искрена, неподправена, но в нея бе примесена частица корист, само дето беше невъзможно човек да я забележи: от детинство тя беше завоевателка на хора, харесваше й всички да я обичат. Но с годините разбра, че това означава да бъдеш нужна. И се стараеше, трудеше се, изслушваше изповеди, ободряваше, утешаваше, призоваваше към мъжество. И постоянно подаряваше нещо. В далечните дълбини на душата й тържествуваше преимуществото й пред приятелките й: почти всички бяха моми или самотни майки, а и да бяха омъжени, браковете им винаги бяха тежки, безрадостни… А Валерия си имаше таен коз, с който никога не цакаше грубо, а само от време на време лекичко го издаваше — между другото, бегло, с полунамек: Шурик.