Искрено ваш Шурик [bg]

51

По странен начин линията на съдбата на Вера свърза двата си края — трийсетте години на счетоводителската й каторга сякаш потънаха вдън земя и тя стана не пенсионирана счетоводителка, а бивша актриса. Театралният кръжок в сутерена на домоуправлението я върна към времената на студията на Таиров, но личните й артистични амбиции отдавна бяха увехнали и тя се чувстваше щастлива, като предаваше на съседските деца основите на театралната професия.

Откак в дома й се появи Мария, тя осъзна в името на каква тайна цел съдбата бе й пратила неуморния Мармалад, накарал я да се заеме с работа, за която тя си мислеше, че отдавна е забравила. Ако не беше влязла във форма и не се бе занимавала веднъж седмично, в четвъртъците, със своите ученички, не би могла да приеме и да възпита своята немирна скъпоценност, която определено не друго, а провидението великодушно й повери. Тя не се съмняваше, че в дома й расте бъдеща велика знаменитост.

През двете години, докато Мария учеше в обикновеното районно училище, Вера и Лена Стовба си създадоха особени, независими от Шурик отношения. Предишната семейна конфигурация, проста и убийствено ясна — споени в едно майка и син, — се преобразува в нещо сложно и подвижно. Когато живееха тримата — Вера, Шурик, Мария, — се разиграваха поред различни комбинации. Понякога, когато тръгваха в неделя сутрин за някои музеи или изложба и Шурик водеше майка си под ръка, а Мария ту тичаше пред тях, ту се лепваше за Вера, Вера си представяше, че е майка на Мария, а Шурик — неин баща. Шурик виждаше у Мария по-скоро по-малка сестра, донякъде натрапена му от Веруся. Докато самата Мария не товареше главата си с размисли: Веруся и Шурик бяха нейното семейство.

Когато пристигаше, Лена Стовба ставаше най-важният за Мария човек — за няколко дни.

Вера настройваше изтънчено семейния механизъм: например слагаше Стовба да седне до Шурик, да изглеждат като двойка. Но това беше правилно само отчасти, защото тогава се появяваше някаква излишна валентност, нейна собствена, неизравнена. Имаше и вариант, при който тя гледаше на Стовба като на независима извънсемейна единица със собствени отчаяни движения, маниакални намерения и пълно откъсване от реалното съществуване, но тогава във въздуха увисваше друга, изключително съществена нишка — Мария. Как и към кого беше прикачена тя? Ала именно благодарение на маниакалната идея за обвързване с човек, когото всъщност едва познаваше, Мария беше предадена за временно ползване на Веруся и Шурик — за благото на двете страни…

Лена си шепнеше с Вера Александровна: сега вече не на Шурик, а именно на нея разказваше за всички свои стъпки към Енрике. Разказа й и как бе свършила нелепата история, разиграла се в Полша. С Ян, брата на Енрике, тя се срещнала във Варшава. И двамата били там за пръв път, но Ян имал много роднини, които никога не бил виждал, а Лена — абсолютно никого. През цялата първа седмица той бил зает, пиянствайки с намерените си роднини. Лена стояла в мизерния си хотел, чакала го от сутрин до вечер, докато най-сетне той, едва измъкнал се от запоя, отишъл да я вземе и я откарал в американското посолство — да се женят.