Искрено ваш Шурик [bg]

— Та така значи — запали последната цигара от пакета Лена, — с едно мигване мога да се омъжа за него. След две години той ще завърши института. И значи след две и половина заминавам с него за Испания, от там — фър! — закъдето поискам. Енрике ще дойде и ще уреди всичко.

— А няма ли да те убие? Или единият испанец — другия? — трезво се поинтересува Шурик.

— Не, разбира се. Ние с Енрике не сме романтици, ние сме маниаци. Просто трябва да се видим. Да се оженим, пък после може след три дена да се разведем. Аз вече нищо не разбирам — лицето й се озлоби, очите й потъмняха.

— Добре, ами този… Алварес? — не се сдържа Шурик, увлечен от сюжета.

— Ами нали това ти говоря — дреме ми на шапката за него. И аз разбирам, че не е хубаво. Нещо като измама. Но не съвсем — нали ще спя с него. Той това иска, ужасно го иска, нали ти казах, влюбен е до диария. А на мен, Шурик, ако не е с Енрике, ми е абсолютно все едно с кого. Искаш ли да легна с теб?

— Е, късно е вече, скоро трябва да ставам, за да заведа Мурзик на училище — отговори честно Шурик и тогава Лена се ядоса:

— Ей че си и ти, голямата работа! И аз мога да я заведа на училище.

Шурик си помисли, че такава му била съдбата. В неговата стая спеше Мария. Бабината, където беше приготвено легло за него, беше преходна със стаята на Веруся.

Лена изхвърли фасовете в кофата за боклук, отвори прозорчето, избърса чистата маса и тръгна към банята. Извърна се и Шурик разбра, че го канят.

Лена отдавна не се преструваше, както по-рано, че нещо е сбъркала. Отвъртя крана и докато водата пълнеше ваната, страшно безсрамно се съблече с бавни, провлечени движения и съвършено непозната усмивка на лицето… Всичко останало беше чудесно, но съвсем обикновено. Между другото водата беше излишна, защото, когато лягаха, преливаше от ваната, а когато бяха прави, пак им се искаше да легнат.