Искрено ваш Шурик [bg]

Приеха Мария направо в първи клас, без подготвителен, и веднага я сложиха при станока. През първите седмици тя беше в абсолютен шок — мълчеше, не казваше нито дума нито на Шурик, нито на Веруся… Бе очаквала съвсем друго от обучението по балет…

През последната година Мария бе изгледала с Вера целия звезден балетен репертоар — и „Лебедово езеро“, и „Червения мак“, и „Пепеляшка“… И си бе представяла себе си в соловите партии. Да, да… това й подхождаше. Вече беше напълно готова да танцува с бяла пачка на сцената на Болшой театър… Но я поставиха с лице към стената, с двете ръце на станока, и по час и половина без прекъсване със скучно броене тя изопваше крак, стъпала, укрепваше гръбначния си стълб.

Само това и нищо друго. Никакво волно кръжене под звуците на музика, никакви телесни импровизации, каквито й бе предлагала Вера.

Едва след половин година разрешиха да се обърне настрани, надясно, наляво… и отново все същото — да изопнем крачетата, стъпалцата… Раменете надолу, брадичката нагоре! Изправена линия! Изправена линия!

Уроците водеше бивша балерина, но отпусната, пълна, с лице, напомнящо стар женски булдог. Имаше и възпитателка, която се наричаше инструктор. Тя водеше момичетата на уроците и организираше всичко. Казваше се Вера Александровна, което никак не харесваше на Мария, дори я оскърбяваше: откъде накъде Вера Александровна, тя вече си има любимата Веруся… А тази беше млада, но с набръчкано лице, ходеше като балерина, в първа позиция, с пръстите настрани, и си държеше главата според законите на балета, с изправена шия. Да, ама не танцуваше! Момичетата казваха, че напуснала балета заради травма, затова била злобна. Всички знаеха, че на света няма по-голямо нещастие от загубата на балета…

Тази фалшива Вера Александровна ги водеше навсякъде, дори в стола, припираше ги да се обличат, да се събличат и гласът й беше висок, писклив. Мразеше всички момичета, а Мария имаше чувството, че най-много мрази нея. И сякаш тъкмо тя получаваше най-много забележки: че се върти, когато трябва да стои мирно, че яде прекалено бързо, че не е направила задължителния книксен, последното запазило се от императорските времена правило — преподавателите да се поздравяват с леко пружиниращо движение с леко приклякане.

Мария се уморяваше ужасно. И й беше скучно. Но мълчеше — нито дума на Вера. И на Шурик нито дума. Те излизаха от къщи в седем и половина и през целия път тя бавно се събуждаше. Едва до самото училище подскачаше, прегръщаше Шурик, целуваше го по небръснатата буза и побягваше. Шурик се потътряше към къщи да си доспи.