Каменният кръг [bg]

— Това е на добър късмет — усмихна се Роджър. — Ако видиш човек да идва към теб на Самайн означава, че ще откриеш онова, което търсиш.

— Наистина ли? — Тя го погледна питащо в очите, после лицето ѝ се озари от внезапна усмивка. — Прекрасно! Да се прибираме да празнуваме, какво ще кажете?

Тревожното напрежение, което се бе спуснало над тях по време на вечерята, като че ли внезапно изчезна и бе заменено от налудничаво вълнение. Те се смееха и шегуваха по пътя към имението, където вдигаха тостове за миналото и бъдещето — скоч за Клеър и Роджър, кока-кола за Бриана — и говореха развълнувано за плановете на следващия ден. Бриана бе настояла да издълбаят тиквен фенер, който стоеше на бюфета и се хилеше добродушно.

— Имаш пари — каза Роджър за десети път.

— И наметало — добави Бриана.

— Да, да, да — каза нетърпеливо Клеър. — Всичко необходимо — или поне всичко, което успях да намеря — поправи се. После замълча и импулсивно посегна да хване ръцете им. — Благодаря и на двама ви — каза тя, като ги стисна. Очите ѝ сияеха от влага, а гласът ѝ бе станал дрезгав. — Благодаря ви. Не мога да ви опиша как се чувствам. Не мога. Но… о, скъпи мои, ще ми липсвате!

С Бриана се прегърнаха и Клеър сгуши глава до шията ѝ, притискаха се здраво, сякаш така можеха да изразят дълбочината на чувствата си.

После се разделиха с влажни очи и Клеър сложи длан на бузата на дъщеря си.

— Най-добре да се качвам горе — прошепна тя. — Трябва да свърша някои неща. Ще се видим на сутринта, Бри. — Повдигна се на пръсти и целуна дъщеря си по носа, после се обърна и излезе бързо от стаята.

След това Бриана седна с чашата си кока-кола и въздъхна дълбоко. Не продума, само гледаше огъня и въртеше бавно чашата в ръцете си.

Роджър започна да подрежда стаята, затвори прозорците, почисти писалището, прибра справочниците, които бе използвал, за да помогне на Клеър да се подготви за пътуването си. Спря до тиквения фенер, но той изглеждаше толкова весел със струящата светлина от скосените очи и назъбената уста, че не може да се накара да го изгаси.

— Не вярвам да подпали нещо — каза той. — Да го оставим ли?

Не последва отговор. Погледна към Бриана и видя, че седи като вкаменена, втренчена в огнището. Не го беше чула. Седна до нея и взе ръката ѝ.

— Тя сигурно ще може да се върне — рече нежно. — Не се знае.

Бриана поклати бавно глава, без да откъсва очи от подскачащите пламъци.

— Не мисля — рече тихо. — Нали ти каза какво е. Може дори да не успее да премине. — Дългите ѝ пръсти барабаняха неспокойно по бедрото ѝ.

Роджър погледна към вратата, за да се увери, че Клеър е горе, после седна на дивана до Бриана.

— Тя му принадлежи, Бри. Не виждаш ли как говори за него?

— Виждам. Знам, че има нужда от него. — Пълната ѝ долна устна потрепна леко. — Но… аз се нуждая от нея! — Ръцете ѝ стиснаха здраво коленете, тя се наведе напред, сякаш да сдържи внезапна болка.